Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Нарича се джунгла — обясни жената. — Едва ли имате такива гори по вашите места.
На десетата нощ Френтис стоеше, гледаше напрегнато джунглата и слушаше как нещо голямо се провира между дърветата и не просто се провира, а ги поваля и цепи на две, поне ако се съдеше по силните трясъци.
— Виж ти, по тези места явно още се срещат — каза с известна изненада жената. — Ела, скъпи. — Волята ѝ го повлече по петите ѝ навътре в джунглата. — Такова нещо не се вижда всеки ден, ще ти хареса.
Той я следваше напрегнат и невъоръжен, очите му се стрелкаха, опипвайки мрака за невъобразими ужасии. Страхът му беше стар приятел, но дивият ужас беше нов за него.
— Виж. — Жената спря внезапно, приклекна и посочи. Единствената светлина идваше от месечината високо над дървесния балдахин и обагряше земята в бледосиньо. Мина известно време, преди Френтис да осъзнае какво виждат очите му, защото нито размерите, нито чудатата форма на създанието се вписваха в досегашния му жизнен опит. Звярът беше висок поне десет стъпки, целият покрит с дълга проскубана козина, краката му бяха масивни и издължени, с дълги нокти. Главата му също беше издължена, цилиндрична почти, а тясната зурла издаваше тихи бухащи звуци. Чудовището скърши едно младо дърво и трясъкът отекна в джунглата.
— Този е стар — каза жената. — Сигурно обитава джунглата отпреди ти да се родиш, скъпи.
„Как се казва?“ — искаше да попита той, но не го направи. Както обикновено, тя отговори на въпроса му въпреки това.
— Великански ленивец. Не е опасен, стига да стоиш далече от него. Храни се с дървесна кора.
Звярът изведнъж застина, парче кора висеше от устата му, и впери право в тях черните си очи. Избухтя тържествено, обърна им гръб и се отдалечи в мрака на джунглата върху странните си крака.
— Едва ли ще видя друг — отбеляза жената, докато се връщаха към пътя. — С всяка година джунглата става по-малка, а пътищата — по-дълги. Какво да се прави. — Настани се на постелката си. — Може пък утре да видим тигър.
На следващия ден стигнаха до голямата гранична река, отвъд която започваше Алпиранската империя. При отсамния ѝ бряг имаше плаващо градче. Реката беше много широка, близо миля, но за разлика от езерото при Миртеск, тук не се виждаше никакъв кораб. Плаващото градче представляваше серия от свързани платформи в края на дълъг кей, всяка платформа беше заета от наблъскани една в друга постройки, които нямаха друга прилика помежду си освен паянтовата си конструкция. На най-голямата платформа се вихреше пазар за роби, надзирателят каканижеше монотонно на неразбираем жаргон, приемайки наддаванията на тълпата купувачи, повечето облечени в сиво, само тук-там се открояваха черни дрехи, чиито собственици се потяха обилно под слънцето въпреки усилията на робите да ги разхладят с ветрила от палмови листа.
— Номер седемдесет и три! — извика надзирателят и един як варитай извлече на платформата голо момиче. Едва ли беше на повече от тринайсет. — Прясна-прясна от Дванайсетте сестри. Няма умения, не знае волариански. Не е достатъчно хубава за къща на насладите, но може да бъде обучена за домашна прислуга или да се използва за развъждане. Четири кръга начална цена.
Френтис усети как оковите го стягат рязко. Въпреки това не можеше да откъсне поглед от момичето, което трепереше и плачеше на платформата, а по бедрата му се стичаше урина.
— Хайде недей, миличък — каза жената и го хвана за ръка, излязла за кратко от ролята на капризната вещица и влязла в ролята на любяща съпруга. Наведе се да го млесне по бузата и прошепна: — Дните ти на геройства останаха в миналото. Но ако искаш да спестиш на девойчето тежката участ, ще ти я купя да я убиеш. Искаш ли?
Френтис знаеше, че това не е празна заплаха. Жената наистина щеше да го направи и не непременно от жестокост. Не беше изключено да възприема подобна постъпка като акт на милосърдие. Започнал бе да подозира, че спътницата му трудно разграничава едното от другото. Поклати глава разтреперан.
— Както искаш.
Продадоха момичето за два квадрата и един кръг. Повлякоха го и то се разпищя, но писъците бързо секнаха, когато един надзирател напъха парцал в устата му.
— Номер седемдесет и четири — продължи напевно надзирателят, когато качиха на платформата набит мъж с широки плещи, гърбът му нашарен с пресни белези от камшик. — Бивш пират. От някакви острови на север. Говори алпирански, но не и волариански. Непокорен е за работник на полето, но ще привлича публика на панаирите, а и ще се продаде добре, ако някой от вас си направи труда да го откара до ямите. Шест кръга начална цена.