Фурията на Академа

Когато разпозна канима по облеклото, маниерите и външността му, Тави прехапа устни. Това беше посланик Варг, главатар на глутницата в канимското посолство и представител на своя народ пред алераните.

– Май не ме чу, легионере – изръмжа канимът и показа зъбите си. – Искам да се срещна с вашия Първи лорд. И ти незабавно ще ме отведеш там.

– С цялото ми уважение, посланик – процеди Бартос със стиснати зъби, – Негово Величество не ме е предупредил за вашето посещение – заповедите ми са да се погрижа никой да не го безпокои по време на медитацията му.

Варг заръмжа. Всички легионери в стаята се отдръпнаха от него – а те бяха едни от най-добрите воини в държавата. Тави прег­лътна. Щом воините ветерани, сражавали се с канимите, се страхуваха от посланик Варг, значи, си имаха причини за това.

Варг заговори с гняв и презрение:

– Естествено, че Гай не е знаел за посещението ми, защото не е планирано. Въпросът, който искам да обсъдя с него, е от голяма важност и за моя народ, и за вашия. – Той си пое дълбоко дъх и отново показа всичките си зъби. Ноктестата му ръка се стовари върху дръжката на меча му. – Командирът на първия пост беше изключително учтив. Ти също ще проявиш учтивост, ако ми се отместиш от пътя.

Бартос огледа стаята, сякаш търсеше изход от ситуацията.

– Това просто не е възможно – каза той.

– Малко човече – каза Варг съвсем тихо, – не изпитвай търпението ми.

Бартос се забави с отговора и Тави интуитивно осъзна, че това беше грешка. Колебанието на легионера показваше слабост, а подобно поведение пред един агресивен хищник беше равносилно на покана за атака. Ако това се случеше, ситуацията само щеше да се влоши.

Тави трябваше да действа. Сърцето му се разтуптя от страх, но той се застави да запази каменно изражение и бързо влезе в караулното.

– Легионер Бартос – изрече той звънко, – Първият лорд иска капитан Майлс незабавно да отиде при него.

В стаята настана напрегната тишина. Бартос обърна глава към юношата и примигна смаяно. Тави никога не беше разговарял с легионерите с такъв тон. Щеше да му се наложи да се извини на Бартос по-късно.

– Е, легионер? – попита Тави строго. – Какво се бавиш? Веднага изпрати някой да повика Майлс.

– Хм – промърмори Бартос. – Посланикът тук настоява да се срещне с Първия лорд колкото се може по-бързо.

– Чудесно – каза Тави. – Ще му съобщя веднага след като се върна със сър Майлс.

Варг издаде глухо ръмжене, чиито вибрации удариха Тави в гърдите.

– Това е неприемливо. Ще ме отведеш долу до кабинета на Гай и ще го известиш, че искам да го видя.

Тави изгледа мълчаливо Варг за един дълъг миг, след което бавно вдигна едната си вежда.