Гилдията на магьосниците

Пръстите му докоснаха рамката на вратата, после ръкав и ръка. Превръзката бе свалена от очите му и той се озова пред един възрастен мъж.

– Извинявам се, че ви накарах да чакате – каза човекът.

По гласа му Денил позна, че това е водачът му. Интересно дали мъжът въобще беше напускал стаята?

Без да губи време за обяснения, мъжът отвори вратата.

– Моля, последвайте ме.

Денил огледа празната стая и излезе в коридора.

Двамата продължиха да вървят, този път с по-умерен ход, а пътят им беше осветяван от лампата, която се поклащаше в ръката на възрастния мъж. Стените на коридора изглеждаха солидни. На всеки завой Денил виждаше вградени в тухлите табели с изсечени на тях непознати символи. Той изгуби представа за времето и вече не можеше да каже със сигурност колко време беше минало, откакто прекоси прага на първата пивница. Денил беше много доволен от това, че бе успял да издържи проверката. Ако беше разкрил, че е магьосник, дали изобщо щяха да го отведат при Крадците? Едва ли.

Сигурно го очакваха още проверки – трябваше да внимава. Не знаеше колко близко се намира до целта си – разговора с Горан. В същото време трябваше да научи колкото се може повече за хората, с които искаше да сключи сделка. Той погледна предпазливо спътника си и го попита:

– Какво е това „нож”?

Възрастният мъж изсумтя.

– Наемен убиец.

Денил примигна и потисна усмивката си. В такъв случай „Храбрият нож” беше много подходящо наименование. Интересно как собственикът на пивницата се беше осмелил толкова явно да афишира връзките си?

Щеше да мисли върху това по-късно. До сега трябваше да се опита да научи и други полезни неща.

– Има ли други алтернативни наименования, които би трябвало да знам?

Мъжът се усмихна.

– Ако някой ви изпрати куриер, значи или ви заплашва, или куриерът е дошъл, за да изпълни заплахата.

– Разбирам.

– „Порта” е някой, който по някакъв начин е предал Крадците. Не ви трябва да ставате такъв. Те имат много кратък живот.

– Ще го имам предвид.

– Ако всичко мине добре, ще ви наричаме „клиент”. Зависи за какво сте тук. – Той се спря и се обърна към Денил. – Мисля, че вече е време да разберем.

Той почука по стената. В продължение на няколко минути цареше пълна тишина, после тухлите хлътнаха навътре и се изместиха встрани, като плъзгащи се врати. Възрастният мъж му посочи с жест да мине през разкрилия се вход.

Денил се озова в малка стая. Между стените беше натикана маса, която успешно блокираше достъпа до един огромен мъж, който седеше зад нея. Зад гърба му се виждаше открехната врата.

– Ларкин, търговец на рогозки – каза мъжът. Гласът му беше изненадващо дълбок.