Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Алрик и Кнуи се спогледаха, но не казаха нищо. Кнуи свали шлема си, сложи го на коленете си и потърка плешивото си теме, после зачеса с нокти потните кичури червеникаворуса коса от двете страни на главата си. На места шлемът беше протрил кожата.
Тежкият ден се бе отразил на всички ни и въпреки целия ужас на моето положение главата ми започна да клюма. Знаех, че след кошмарните думи на Едрис никога не бих могъл да заспя отново, но се отпуснах по гръб, та тялото ми да си почине. Затворих очи и миг по-късно забвението ме погълна.
— Джалан. — Гласът беше мрачен и прелъстителен. — Джалан Кендет. — Аслауг се вмъкна в съня ми, който до този момент представляваше скучно повторение на деня: катеренето по Беерентопен, безкрайни образи на камъни и чакъл, прелитащи под краката ми, ръце, посягащи да се уловят за нещо, драпащи ботуши. Заковах се на сънните склонове и се изправих, за да открия, че тя стои на пътя ми, обвита в сянка, кървавочервена от залязващото слънце. — Ама че сиво и еднообразно място. — Тя се огледа и навлажни с език горната си устна, докато проучваше заобикалящия ни терен. — Не може да е наистина толкова зле, нали? Защо не се събудиш, та да го видя със собствените си очи?
Отворих гуреливо око и открих, че се взирам в залязващото слънце. Небето пламтеше под навъсените облаци. Алрик седеше наблизо и си точеше брадвата. Кнуи стоеше малко по-нататък, където склонът се спускаше рязко надолу, и гледаше как слънцето залязва, или пък пикаеше, а може би и двете. Едрис бе изчезнал, вероятно беше отишъл да нагледа хората си.
Аслауг стоеше зад Алрик и се взираше надолу към тъмната му рошава коса и широките му рамене, докато той се грижеше за оръжието си.
— Е, това на нищо не прилича, Джалан. — Тя се приведе да надзърне зад мен към ръцете ми, затиснати между гърба ми и скалата. — Вързан! Ти, един принц!
Не можех да ѝ отговоря, без да привлека нежелано внимание, но я гледах, изпълнен с онова мрачно вълнение, което посещенията ѝ винаги предизвикваха. Тя не точно ме правеше смел, но когато гледах света с нея в него, всичко бе някак притъпено и животът изглеждаше по-прост. Изпробвах ивицата кожа на китките си. Беше си все така здрава. И правеше живота по-прост… но не чак толкова прост.
Аслауг стъпи с бос крак върху шлема, който Алрик бе оставил до себе си, и допря пръст от едната страна на главата му.
— Ако се засилиш срещу него и го удариш с чело ето тук… той няма да стане отново.
Посочих с очи към Кнуи, само на десет крачки надолу по склона.
— Онзи — каза тя — стои до отвесен скат, висок петнайсет стъпки. Колко бързо мислиш, че можеш да стигнеш до него?
При нормални обстоятелства все още щях да споря с нея за удара с глава. Бих преценил като нулева вероятността да успея да стана и да измина разстоянието до Кнуи, без да се пльосна по лице. А да го бутна след това от скалата, без да го последвам, със сигурност беше невъзможно. Също така не бих имал куража да опитам, дори и за да си спася живота. Но под погледа на Аслауг, богиня от слонова кост, димяща от мрачно желание, с лека присмехулна усмивка на съвършените устни, шансовете престанаха да ме интересуват. Тогава разбрах как трябва да се е чувствал Снори, когато се сражаваше с нея до себе си. Усетих някакво ехо от безразсъдството, което го обземаше, когато нощта се точеше черна от острието на брадвата му.
И все пак се поколебах, гледайки нагоре към Аслауг: слабичка, стройна, увита в сенки, които се движеха срещу вятъра.
— Живей, преди да умреш, Джалан. — И тези очи, чийто цвят никога не бих могъл да назова, ме изпълниха с нечестива радост.
Откъснах се от скалата, която ме крепеше, олюлях се на пръсти и започнах да падам напред, преди да изпъна крака с внезапен тласък. Потиснах желанието си да изрева и се хвърлих като копие, насочил чело към точката върху слепоочието на Алрик, където го бе докоснала Аслауг.