Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Зад гърба на Кам малката, тъмна стая беше претъпкана с хора. Роланд стоеше в един ъгъл, до грамофона, и беше вдигнал няколко плочи към светлината на черна лампа. Двойката, която Лус беше видяла във вътрешния двор преди няколко дни, се беше сгушила, притисната към прозореца. Момчетата с белите официални ризи, които приличаха на ученици от подготвително училище, се бяха скупчили заедно, и от време на време хвърляха погледи към момичетата. Ариана побърза да се стрелне през стаята към бюрото на Кам, което изглежда служеше и като бар. Почти веднага, тя намести между краката си бутилка шампанско и се смееше, докато се опитваше да измъкне тапата.
Лус беше смаяна. Не бе знаела как да се добере до алкохол дори в „Доувър“, където външният свят беше много по-достъпен. Кам се беше върнал в „Меч и Кръст“ само от няколко дни, но изглежда, вече знаеше как да вмъкне контрабандно всичко необходимо, за да организира истинска вечерна вакханалия, на която да се появи цялото училище. А по някакъв начин всички останали вътре смятаха това за нормално.
Все още застанала на прага, тя чу пукота, после радостните възгласи на останалите от тълпата, после гласът на Ариана, която се провикна:
- Лусиндааа, влизай вътре. Ще вдигна тост.
Лус усещаше привличането на партито, но Пен съвсем не изглеждаше толкова готова да се размърда.
- Ти върви - каза тя, като махна с ръка на Лус.
- Какво има? Не искаш ли да влезеш? - Истината беше, че самата Лус бе леко нервна. Нямаше представа какво става на подобни сбирки и тъй като още не беше сигурна колко надеждна е Ариана, определено щеше да се чувства по-добре, ако Пен беше до.нея.
Но Пен се намръщи:
7. Паднали ангели
- Аз... не се чувствам на място тук. Моето място са библиотеките... указания за използване на Пауър Пойнт, такива неща. Ако ти е нужно да изровиш нечие досие, аз съм твоят човек. Но това... - Тя застана на пръсти и надникна в стаята. - Не знам. Хората там вътре просто ме смятат за някаква многознайка.
Лус се опита да докара най-добрата си отегчена гримаса.
- А мен пък ме мислят за парче месно руло; а ние пък мислим, че те са до един пълни откачалки. - Тя се засмя. - Не можем ли всички просто да се разбираме?
Пен бавно присви устна, после взе боата от пера и я преметна на раменете си.
- О, добре де - каза тя, като тръгна с тромави крачки и влезе вътре преди Лус.
Лус примигна, докато очите й се приспособят. Какофония изпълваше стаята, но чу смеещия се глас на Ариана. Кам затвори вратата зад гърба на Лус и я дръпна за ръката, така че тя да изостане назад, далече от сърцето на празненството.
- Наистина се радвам, че дойде - каза той, като сложи ръка на кръста й и наведе глава, за да може тя да го чуе в шумната стая. Тези устни изглеждаха направо съблазнителни особено когато изричаха думи от рода на: „Подскачах всеки път, щом някой почукаше, с надеждата, че си ти“.
Каквото и да беше привлякло Кам толкова бързо към нея, Лус не искаше да прави нищо, за да проваля положението. Той беше популярен и неочаквано грижлив, и вниманието му я накара да се почувства повече от поласкана. Накара я да се почувства по-удобно на това непознато ново място. Знаеше, че ако се опита да отговори на комплимента му, ще започне да пелтечи и няма да намери думите. Затова просто се засмя, което накара и него да се засмее, а после той я притегли в нова прегръдка.
Внезапно самата тя нямаше къде да сложи ръцете си, освен да ги обвие около врата му. Почувства се леко замаяна, когато Кам я притисна, повдигайки я леко от земята.
Когато я свали обратно, Лус се обърна към останалите участници в партито, и първото, което видя, беше Даниел. Но тя мислеше, че той не харесва Кам. И въпреки това, той седеше с кръстосани крака на леглото, бялата му тениска проблясваше във виолетово на ултравиолетовата светлина. Щом очите й го откриха, беше трудно да гледа накъдето и да било другаде. В което нямаше логика, защото едно прекрасно и дружелюбно момче стоеше точно зад нея и я питаше какво ще иска за пиене. Другото прекрасно, безкрайно по-недружелюбно момче, седнало срещу нея, не биваше да е онова, към което не можеше да спре да гледа. А той се взираше в нея. Толкова съсредоточено, със загадъчен примижал поглед в очите, който Лус си помисли, че никога няма да разшифрова, дори и да го видеше хиляда пъти.
Единственото, което осъзнаваше, беше ефектът, който това имаше върху нея. Всички други в стаята се замъглиха пред очите й и тя се разтопи. Можеше да отвръща на втренчения му поглед цяла нощ, ако не беше Ариана, която се бе покатерила върху бюрото и се провикна, вдигнала чашата си във въздуха.