Фурията на курсора

Тави се стараеше да не обръща прекалено много внимание на подобни цинични мисли, но намирайки се в светлата дървена постройка на склада и слушайки втория „рефрен“ на поредната помпозна реч на трибун Грахус, отговор на която не се очакваше или поне не беше позволен, беше трудно да се избави от неприятното усещане, възникнало от настоящата ситуация.

— Имаш ли представа каква каша си направил тук? — питаше Грахус. Мускулестият мъж удряше с два пръста по другата си длан на всеки няколко срички, след което обвинително ги насочваше към Тави в края на всяко изречение.

— Мярката за брашно, разчетена за всеки легионер — това е точна стойност, подтрибун, а не обект на произволни корекции, извършвани от младежи в началния стадий на тяхната служба.

Последва пауза, по време на която Грахус набираше въздух за следващата тирада, а Тави успя да вмъкне „Да, сър“. Той беше изучил ритъма на речите на Грахус още до края на втория ден.

— Ето защо ние преди всичко трябва да използваме стандартизирани маркирани мерни чаши.

— Да, сър.

— С глупавите си замени съсипа цялата ми статистика и сега ще ми отнеме повече от месец, за да оправя отчетите, подтрибун. Имам пълното право да те докладвам за това нарушение. Мога да те обвиня в пилеене на бюджетни средства.

— Да, сър — за пореден път повтори Тави.

Очите на Грахус и без това си бяха присвити. Сега те се превърнаха в цепки.

— Май долавям неподчинение в гласа ти, подтрибун?

— Сър, не, сър — възрази Тави, — само несъгласие.

Погледът на трибуна потъмня:

— Говори.

Тави започна със спокоен тон.

— Много ветерани се оплакали на центурионите си, че получават по-малко хляб за обяд. Когато оплакванията станали постоянни, центурионите ги пренасочили към Първото копие. Той се намесил. Съгласно стандартната процедура, Първото копие се обърна към подтрибун по снабдяването. Аз бях първият, който му попадна.

Грахус поклати глава.

— Имаш ли мнение по този повод?

— Да, сър. Проучих ситуацията и съдейки по всичко, част от брашното се губи по пътя между склада и столовата — Тави спря за момент и продължи. — Започнах с проверка на точността на мерителните чаши. Сър.

Лицето на Грахус почервеня от ярост.

— Макар чашите да изглеждат стандартно, всъщност са фалшиви, сър. На практика вместимостта им се оказа девет десети от тази, която би трябвало. Помолих един от ковачите да направи няколко чаши с нужния размер, сър, докато не ги заменим със стандартни.

— Разбрах — каза Грахус. Горната му устна беше покрита с капчици пот.

— Предполагам, сър, че някой умишлено е подменил оригиналните чаши с фалшификати и е присвоил излишното брашно с цел печалба, може би крадците са били толкова безскрупулни, че са продавали остатъците на собствения си легион — Тави сви рамене. — Ако искате да предявя официални обвинения, аз ще се подчиня на вашето решение. Но според моята преценка, сумата от спечелените пари в резултат на тези измами едва ли би била достатъчна за нещо повече от сребърен пръстен или нови ботуши. Мисля, че пресякохме кражбата преди да бъде нанесена реална вреда.