Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
Паула усети нещо да я бута по крака. Ернст бе надушил миризмата на храна и стоеше до нея изпълнен с надежда.
– Съжалявам, приятел. Обърнал си се към грешния човек. Имам само салата.
Но Ернст остана на място, гледайки я умолително, и тя се досети, че трябва да му покаже. Взе едно листо от пластмасовата кутия и го вдигна пред очите на кучето. Ернст заудря радостно с опашка по пода, но след като подуши листото, погледна разочаровано към Паула и демонстративно й обърна гръб. След това се приближи до Йоста и той му мушна една сладка под масата.
– Не му правиш услуга, ако така си мислиш – каза Паула. – Не само ще надебелее, ами и ще се разболее, ако с Бертил продължавате да го храните така. Ако мама не го разхождаше като гламава, кучето отдавна да е умряло.
– Да, знам. Но като ме погледне с тези очи...
– Хм.
Паула погледна строго Йоста.
– Да се надяваме, че Мартин и Патрик са имали по-голям успех от нас – каза Йоста, сменяйки рязко темата. – Ние не научихме нищо полезно.
– Да, така си е – съгласи се Паула и след кратка пауза продължи: – Направо е ужасно, като се замислиш. Да те застрелят в собствения ти апартамент. Там, където би трябвало да се чувстваш най-сигурен.
– Предположението ми е, че го е направил някой, който го е познавал. Вратата не беше разбита, така че Сверин трябва сам да е пуснал извършителя.
– Още по-лошо – каза Паула. – Някой познат да те застреля в дома ти.
– Не е нужно непременно да е някой близък. Във вестниците постоянно пишат за хора, които звънят на вратата и молят да използват телефона, а после обират апартамента.
Йоста забоде вилицата си в последната хапка огретен в кутията.
– Да, но обикновено избират възрастни хора. Не някой млад и силен като Матс Сверин.
– Права си. Но не можем да изключим и този вариант.
– Остава да изчакаме и да видим какво са открили Мартин и Патрик – каза Паула и остави приборите си. – Малко кафе след хапването?
– Да, благодаря – отвърна Йоста, след което скришно даде на Ернст още една бисквита и бе възнаграден с лигаво облизване на ръката.
– О, да, от това имах нужда.
Ерлинг изстена силно, легнал на масата за масаж. Пръстите на Вивиан го мачкаха умело и той усети как напрежението започва да го отпуска. Не беше леко да носиш такава отговорност, каквато носеше той.
– Тази услуга ли ще предлагаме? – попита, отпуснал лице в дупката на масата.
– Това е класическият масаж, така че ще го има. Освен това предлагаме тайландски масаж и масаж с горещи камъни. Може да се избира и между масаж на цялото тяло или само на половината.
Вивиан продължи да обработва гърба му, докато говореше със спокоен, приспиващ глас.
– Чудесно, просто чудесно.
– Ще предлагаме и специални услуги освен базовите. Пилинг със сол и морска трева, светлинна терапия, процедури за лице с водорасли и така нататък. Ще има всичко. Но това вече го знаеш, пише го в проспекта.
– Така е, но въпреки това е музика за ушите ми. А персоналът? Всичко ли е готово?
Ерлинг усети как се унася от масажа, приглушената светлина и гласа на Вивиан.
– Персоналът скоро ще бъде напълно инструктиран. Аз сама се заех с това. Назначихме много способни кадри, млади, ентусиазирани и амбициозни.
– Чудесно, чудесно – повтори Ерлинг и изпусна дълбока, доволна въздишка. – Ще бъде огромен успех, усещам го.
Вивиан натисна по-чувствителна точка на гърба му и той направи лека гримаса.
– Тук си малко напрегнат – каза тя и продължи да масажира мястото.
– Боли – каза той и веднага се разбуди.
– Болката се гони с болка – заяви Вивиан и натисна още по-силно, а Ерлинг се чу да скимти. – Ужас, колко си напрегнат.
– Сигурно се дължи на случилото се с Матс – каза Ерлинг с усилие. Толкова го болеше, че му идеше да се разплаче. – Сутринта от полицията дойдоха в офиса и задаваха въпроси. Всичко това е просто ужасяващо.
Вивиан спря по средата на движението.
– Какво те питаха?
Благодарен, че болката спря поне временно, Ерлинг се възползва и си пое дъх.
– Питаха общи неща за Матс, какво знаем за него, как се е справял.
– А ти какво им каза? – попита Вивиан и продължи с масажа, като, за щастие, остави напрегнатото място на мира.
– Ами нямаше много за казване. Той беше доста сдържан, така че нямахме реална представа кой е. Но следобед прегледах отчетите му и мога да кажа, че е свършил добра работа, освен това е бил много подреден, което ще ме улесни, докато му намерим заместник.
– Ще се справиш отлично – окуражи го Вивиан, която вече масажираше врата му, и то по такъв начин, че Ерлинг целият настръхна. – Значи, не е оставил никакви въпросителни след себе си?