Пазачът на фара [bg]

Пернила им оказваше голяма подкрепа. Разводът им не бе минал без търкания, но след катастрофата тя се държеше фантастично. Главно благодарение на нея Лисен, Белинда и Малин се справяха толкова добре. Ема и Адриан обаче нямаха към кого да се обърнат. Вярно, Ерика опитваше да помогне, но беше заета с близнаците и не й оставаше достатъчно време. Дан го осъзнаваше и ценеше усилията й.

В крайна сметка Ема, Адриан и той бяха сами в страха си за Ана. Дан понякога се чудеше дали жена му цял живот ще лежи и ще гледа през прозореца. Дали дните ще се превърнат в седмици и години, докато Ана лежи и бавно остарява. Знаеше, че тези мисли са твърде черногледи. Лекарите казаха, че тя постепенно ще излезе от депресията, че трябва да мине време. Проблемът е, че Дан не им вярваше. От злополуката минаха няколко месеца, а той имаше чувството, че Ана потъва все по-дълбоко.

Отвън няколко синигера кълвяха лоените топки, които момичетата бяха настояли да окачат за птиците, въпреки че вече идваше лятото. Дан следеше синигерите с поглед и си мислеше със завист колко ли безгрижен е животът им. Тревожеха се само за най-основното: храна, сън и възпроизвеждане. Без чувства или сложни взаимоотношения. Без тъга.

Замисли се за Мате. Ерика му се обади да му каже какво се е случило. Дан добре познаваше родителите му. С баща му често излизаха с лодката и си разправяха небивалици. Гунар винаги говореше за сина си с такава гордост. Дан познаваше и Мате, макар и да не бяха приятели. Мате беше в съседния клас, този на Ерика. Гунар и Сигне сигурно страдаха неимоверно. Тази мисъл го накара да погледне собствената си мъка в нова перспектива. Ако боли толкова много да загубиш дете, което така и не си могъл да опознаеш, какво ли е да загубиш син, който си отгледал и си видял да се превръща в мъж?

Синигерите внезапно отлетяха, разпръсквайки се във всички посоки. Веднага след това Дан видя причината. Съседската котка се бе промъкнала наблизо и гледаше нагоре към дървото. Но този път нямаше да има гощавка.

Дан се изправи. Не можеше просто да си седи. Длъжен беше отново да опита да говори с Ана. Тръгна бавно нагоре по стълбите. Трябваше да й помогне да се събуди, да се завърне от света на мъртвите.