Среднощният диамант [bg]

Избягвай схватките, ако можеш, казваше баща ми. А ако не можеш, тогава вложи в схватката всичките си сили и умения. А после Лонзо: Не допускай едрият им ръст да те заблуди. Колкото по-едри са, толкова по-лесна мишена са.

Ударих Грант с коляно в крака — недостатъчно, за да го съборя, но ударът го изненада толкова много, че той отслаби хватката си. Издърпах ръцете си, замахнах към лицето му с нокти, а после, когато той отстъпи назад, му нанесох удар отдолу нагоре във врата. Главите са трудни за улучване, сестричке. Цели се в стомаха. Цели се във врата.

Грант издаде сепнат, сподавен звук, а аз отскочих, отправяйки се към вратата. Прекосих наполовина каютата, когато той ме нападна в гръб. Приземих се по корем: падането ми изкара въздуха. Той се хвърли върху гърба ми и ме прикова на място с по-голямата си тежест.

— Пуснете ме! — изкрещях, опитвайки се да проточа врат и да погледна нагоре към него.

— Тихо, не искам да те нараня!

— Блъснахте ме в стената!

— Обуздах те, за да мога да разбера защо ме ограбваш! Кой те изпрати?

— Никой не ме е изпратил? Опитвах се да открия защо преследвате най-добрата ми приятелка.

Това го смути, но той не ме пусна.

— Да я преследвам ли?

— Не си мислете, че не съм забелязала. Нова пауза.

— Трябва да поговорим. Ако те пусна, ще избягаш ли? Или ще издереш с нокти каквото е останало от лицето ми?

— Какви са другите варианти? Да се насладя на приятната ви компания?

— Искам да обясниш постъпката си. Ако не си дошла да ме ограбиш, тогава защо си тук?

— Аз ли трябва да се обяснявам? — Борех се, надявайки се, че може да успея отново да го мушна с лакът. Нямах такъв късмет.

— Добре. И двамата ще обясним. И говоря сериозно: не искам да те нараня. Няма да те нараня. Ще се закълна в това в името на любимия ти ангел.

Кръвта заблъска във вените ми, бойната ярост стъпка страха ми.

— Ще остана, ако мога да стоя до вратата.

— Така е честно.

Той се изправи, а аз отидох тромаво до вратата и сложих едната си ръка върху топката на бравата й. Той вдигна длани и отстъпи заднешком към другата страна на каютата. Наистина му бях изподраскала лицето. Грубоватата му привлекателност сега беше много грубовата.

Любезната, приятна фасада, която показваше пред хора, вече я нямаше. Дори язвителното поведение от палубата беше изчезнало. Сега пред мен стоеше рязък и смъртно опасен човек.

— Така. Да поговорим. Защо сме… — Той се сепна, сега внезапно забелязал, че фалшивото дъно на куфара беше извадено. — Как отвори това?

Вдигнах комплекта шперцове, който извадих от един джоб на полата си.

— С ваша помощ. Стъписването му се усили:

— Бях истински идиот, че ти дадох това! Следващия път, когато се опитам да помогна на някое момиче, не трябва да забравям първо да я попитам дали не е шпионка.

— Не съм шпионка. — Пъхнах шперцовете обратно в джоба, където държах ножа си, и обвих ръка около ръкохватката.