Теракотеното куче [bg]

— Комисарю, вие днес ядете без желание.

— Вярно е, но ме измъчват мисли.

— Мислите трябва да се забравят пред прелестите, които Господ ни дава с тези лавраци — каза тържествено Калоджеро, отдалечавайки се.

Мина през полицейското управление, за да види дали има нещо ново.

— Много пъти се обажда господин Якомуци — съобщи му Джермана.

— Кажи му, ако се обади отново, че по-късно ще го потърся аз. Имаме ли някое силно електрическо фенерче?

Когато по междуградския път стигна до околностите на Кастрираното агне, остави колата си и продължи пеша. Денят беше хубав, а лекият ветрец освежаваше и повдигаше настроението на Монталбано. Теренът около зъбера сега беше набразден от колите на любопитните, минали през него. Канарата, която служеше за врата, беше отместена на разстояние от няколко метра и входът към пещерата беше открит. Точно докато влизаше, се спря и наостри слух. От вътрешността се носеше глух шум, който от време на време беше прекъсван от сподавени стенания. Изплаши се. По дяволите, нима вътре имаше някой, когото изтезаваха? Нямаше време да изтича до колата, за да вземе пистолета. Скочи вътре, като междувременно включи силното електрическо фенерче.

— Не мърдайте! Полиция!

Двамата, които бяха в пещерата, замръзнаха по местата си, но по-вцепененият от тях се оказа Монталбано. Вътре имаше двама голи, които правеха любов. Тя с изпънати ръце, опрени в стената, а той прилепнал към нея отзад. Под светлината на прожектора изглеждаха като много красиви статуи. Комисарят усети, че пламва от срам, и недодялано, докато се оттегляше, след като загаси фенерчето, измърмори:

— Извинете ме… обърках се… продължавайте си спокойно.

Излязоха навън след по-малко от минута, колко му беше да си облекат тениските и дънките. Монталбано искрено съжаляваше, че ги е прекъснал. Тези младежи по свой собствен начин освещаваха отново пещерата, сега, когато вече не беше склад на смъртта. Момчето мина пред него с наведена глава и ръце в джобовете, докато тя за миг го погледна със закачлив блясък в очите и лека усмивка.

На комисаря му беше нужно да направи само едно просто и повърхностно разузнаване, за да се убеди, че онова, което беше забелязал на записа, отговаря на това, което виждаше в действителност. Докато страничните стени бяха относително гладки и плътни, най-ниската част на задната стена, тоест тази, която беше противоположна на входа, се набиваше на очи със своите грапавини, издатини, вдлъбнатини и на пръв поглед изглеждаше недобре издялана. Но не се отнасяше за работа с длето, а за камъни, наредени както един над друг, така и един до друг. След това времето се беше погрижило да ги слепи един е друг, да ги циментира, замаскира с прах, пръст, водни пръски и селитра до такава степен, че да превърне грубия зид в почти естествена стена. Продължи внимателно да оглежда, да обследва сантиметър по сантиметър и накрая нямаше вече никакви съмнения: в дъното на пещерата, изглежда, имаше отвор, поне метър на метър, който беше прикрит, но, разбира се, не през последните години.