Политичестки ред и политически упадък [bg]

Основите на модерната държава са положени още преди битката при Йена с реформата на държавната администрация през 1770 г. с въвеждането на изпити като база за повишения. Но старата система не е в състояние да превъзмогне своята инертност, без да преживее катастрофата на военното поражение. Пост – наполеоновата реформа осъществява барон Карл фом унд цум Щайн (1757 – 1831), който има аристократичен произход но въпреки това получава образование в Гьотинген и Англия и е последовател на либералния философ Монтескьо и княз Карл Август фон Харденберг (1750 – 1822), чийто девиз след Йена става „демократични принципи при монархично управление“.

Реформите на Щайн – Харденберг завършват трансформацията на личната диктатура на Фридрих в истинска либерална автокрация, или правова държава. Октомврийският декрет от 1807 г. премахва привилегиите на аристокрацията по примера на Френската революция. На административни длъжности вече могат да бъдат назначавани обикновени граждани в съответствие с френския принцип carriere ouverte aux talents (кариера за талантливите). Администрацията се освобождава от патримониализма и назначенията са въз основа на образованието, а не на произхода. Съобразно разпоредбите за назначаване на работа от 1817 г. се изисква средно образование, а за по – висока длъжност в държавната администрация, висше образование по право. По същото време се осъществява и реформа на системата на висшето образование, чието начало поставя Вилхелм фон Хумболт още преди битката при Йена, който внедрява интегрирана система, съгласно която най – добрите и най – надарените получават работа направо в административния апарат. Пруската система наподобява тази на Франция с нейните Grandes ecoles[12], или системата, която изграждат японците след Реставрацията „Мейджи“[13], когато един нов академичен елит веднага след завършването на образованието си в учебни заведения като Токийския университет започва да работи за правителството.

Променящият се интелектуален климат намира отражение в думите на философа Йохан Фихте, че аристократите са „първото съсловие на нацията само в този смисъл, че те първи бягат, когато възникне опасност“. Най – важното значение на заслугите като организационен принцип е въплътен в немската дума Bildung, която може да се преведе като „образование“, но има по – широк смисъл на нравствено самоусъвършенстване освен ерудираността. Идеята за Bildung изповядват цяло поколение мислители на Просвещението в края на XVIII в. като Лесинг, Хердер, Гьоте, Фихте, Хумболт и най – вече великия философ Имануел Кант.