Убийството на Линда [bg]

— Утре ще го обсъдя с Улсон.

„За да му предоставя още половин денонощие, в което да продължи да се излага“, додаде той наум.

Бекстрьом отиде в кабинета на Рогершон и го завари със слушалки в ушите.

— С какво да ти помогна, комисар Бекстрьом? — попита Рогершон, свали си слушалките, изключи плейъра и кимна тъжно.

— Ела да се прибираме към хотела. Ще се качиш в стаята ми, ще хапнем и ще изпием по една-две бири.

— След безброй проведени безсмислени разпити ми се струва, че слуховите ми пътища получиха екзема, но гласът на колегата Бекстрьом звучи като най-прекрасната музика в ушите ми.

— Зарязвай тези глупости и да тръгваме — каза Бекстрьом.

„Проклетникът започва да става сантиментален. Сигурно е от алкохола.“

— Ееех — блажено въздъхна Рогершон и избърса пяната от устата си. — Който е измислил бирата, заслужава всички Нобелови награди: от тази за мир до онази за литература. Всички!

— Не си единственият, който го мисли — отвърна Бекстрьом, — а още по-хубава от студената бира е само студената безплатна бира. Създателят й заслужава Нобеловата награда за икономика, защото ти вече изпи алкохол за сумата, на която възлиза наградата, стипца такава.

Рогершон изобщо не обърна внимание на намека. Изведнъж смени темата.

— Какво става с поляка, когото Кнютсон се опипа да ни пробута?

— Мислим утре да го разпитаме и да му вземем ДНК проба.

„По-добре да поговорим за всички бири, които са изпил на аванта“, помисли си той.

— Не мисля, че е той. Изобщо не се вписва в профила на убиеца.

— И защо? — попита Бекстрьом.

— Изчетох докладите от разпитите на пощальона и на поляка. Дори разговарях с колегата Саломонсон, който е ръководел разследването на сексуалната злоупотреба и който впрочем изглежда съвсем нормален. Полякът никак не се вписва в профила на убиеца на Линда. И толкоз — отсече Рогершон и подчерта чутото с щедра глътка безплатна бира.

По мнение на Рогершон три фактически положения опровергаваха версията, че полякът Мариан Грос, съсед на Линда, я е убил. Първото доказателство в полза на невинността на поляка бил разпитът на пощальона. Той носел вестниците всяка сутрин по едно и също време и ги пускал в кутиите на обитателите на сградата, платили за тази услуга.

— Ако е бил Мариан Грос, веднага е щял да се досети кой се суети до вратата — обясни Рогершон. — И е нямало да избяга панически през прозореца. Полякът се е абонирал за същите вестници като майката на жертвата: за „Смоландспостен“ и „Свенска Дагбладет“.

— Възможно е да не е знаел кога идва пощальонът, защото по това време сигурно още спи.

Вторият факт, който разклащаше версията за вината на Грос, беше разпитът, проведен в петък следобед по време на акцията „от врата на врата“. По-рано през седмицата Грос бил разбрал от майката на Линда, че тя, майката, ще бъде извън града, а дъщеря й ще отседне в апартамента.