Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
— За какво ти е тази книга? — полюбопитства той.
Тя я взе от ръцете му. Беше „Жената-детектив“ на Ан Лигейм.
— Това е един от основните трудове в тази област. Защо да я нямам?
— Както те посъветвах, когато се запознахме, остави детективската работа на полицията.
Тя се изсмя.
— Нищо не разбираш. Това не е наръчник за детективи-аматьори. Това е изследване на криминалната литература от женска гледна точка. Това е обектът на моето изследване, инспекторе.
— О, разбирам. Предположих… Кой друг би могъл да я види?
— Всеки от хората, които споменах. Всички бяха в кухнята, повечето — сами.
— Възможно е някой от твоите посетители да е решил, че възнамеряваш да разследваш лично смъртта на Хю Скот — обясни той. — Още един въпрос. Университетските преподаватели използват ли тебешир? За черната дъска?
Тя леко се усмихна.
— Не, още от Средновековието.
— Добре. Просто ми мина през ума. Имаш ли тебешир вкъщи?
Тя поклати глава.
Чуха се сирените на полицейските коли и сини снопове светлина изпълниха стаите без пердета. Малката ѝ къща изведнъж се изпълни с мъже и една униформена полицайка, на която Джъдлър тайно кимна да се оттегли и да помогне на колегите си в другата стая.
— Не мърдай оттук — той я остави за момент и се върна с малък тампон за печати в кутийка, която приличаше на детски комплект за подпечатване.
— За отпечатъци — обясни ѝ.
Постави пръстите ѝ един по един върху тампона, като ги въртеше от всички страни, за да могат добре да се напоят с мастило и после внимателно ги наложи върху лист хартия. Беше особено успокояващо да се остави в неговите ръце.
В стаята влезе полицай.
— Свършихме, сър.
— Изтрихте ли го?
— Още не.
Джъдлър посочи с глава.
— В мивката има мокър парцал.
Не е мъж, който много говори — осъзна Тери.
Той внимателно я погледна.
— Мога да оставя тази нощ тук една полицайка — предложи той. — Поне за малко.
Тери поклати глава.
— Не можеш ли ти да останеш?
— Дежурен съм — обясни ѝ той. — А и това е задължение на някой униформен. Те ще са будни цяла нощ. Смяната им свършва сутринта.
И двамата знаеха, че тя имаше предвид друго.
— Нямам нужда от никого. Наистина. Преди обаче да си тръгнеш, искам да ти кажа нещо, което не съм ти споменавала.
— Да?
— Нека сключим сделка. Искам да ми кажеш как е умрял.
— Няма да сключвам сделки — отвърна ѝ хладно той, за да избегне повече въпроси.
Тя го погледна подигравателно.
— Не те моля да се съгласиш на споразумение. Моля те да ми разкажеш подробностите около смъртта му. Както можеш да се досетиш, мога да ги науча от всеки архив на стари вестници.
— Сигурна ли си, че искаш наистина да знаеш?
— Да.
Погледна я и после взе решение. Отиде в съседната стая, изчака я да го последва и посочи към мястото под прозореца.
— Бил е намерен тук — посочи той, — но чак на следващата сутрин, когато един от неговите съквартиранти, Роналд Данрутър, си е помислил, че Хю ще изпусне влака и е дошъл да го събуди. Той усетил мирис на изгоряло, но предположил, че е от партито.
— Продължавай — настоя Тери.
Полицаите си тръгваха. Един от тях извика:
— Лека нощ, сър.
Джъдлър им махна с ръка и продължи:
— Хю Скот е лежал по лице чисто гол. На практика е бил залепен към леглото от собствената си кръв. Един поялник, включен в контакта на стената, е бил вкаран със сила в ректума му и е разкъсал долните му вътрешности, като е изгорил всички артерии и органи на тялото в радиус от седем милиметра около раната. Умрял е от шока, от загубата на пръв и от частичното задушаване. Убиецът вероятно е седял на врата му, за да не може да му окаже съпротива. От тестовете на останките от трупа, патологът определи, че смъртта е настъпила между полунощ и пет часа сутринта. За последно са го видели към един и половина, когато партито е било към края си.
Тери кимна.
— Както казах, той не е могъл да се съпротивлява на убиеца, който седял на гърба му, но патологът все пак е открил такава силна концентрация на алкохол в малкото кръв, която му беше останала, че едва ли е могъл да направи нещо повече, освен да се олюлява насам-натам и да пее пиянски песни. От изследванията на пениса му смятаме, че е имал полово сношение същата вечер, макар че следите от сперма може да са последица от шока на простатата, докато е изгаряла. Нямаше следи от влизане с взлом, а и от разпитите на другите обитатели на къщата стана ясно, че обикновено не са заключвали вратата — той я погледна. — Както правиш и ти.