Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Смразяващ кръвта рев помрачи небето… Смразяващ кръвта рев, на който отвърна друг като него и той се приближаваше.
Седем
В ямата, която играеше роля на гнездо, създадено от Зендарин и забулената магьосница, съществото беше погълнало цялата енергия, която току-що му бяха дали. Макар да беше получило изобилна храна, за което свидетелстваше и ревът на Зераку, нещото в мрака все още беше гладно. То бе гладно както за това, което етерният дракон можеше да му даде, така и за нещо по-солидно.
Но и двете неща липсваха. Малките люспести същества — скардините, както ги наричаше „майката“ на нещото — се бяха научили да стоят далеч от гнездото. Научиха го по трудния начин. Макар новородено, това, което се излюпи от яйцето, добре владееше естествената си магия. Възможностите му нарастваха и то беше успяло да се докопа до един скардин, сривайки земята под краката му. Скардинът пропадна в ямата, където беше бързо погълнат като малка хапка, не спирайки да крещи и рита по пътя си в гърлото на нещото.
То растеше много бързо, дори по-бързо, отколкото „родителите“ му очакваха. Те бяха доволни, макар и не толкова, колкото самото него. То жадуваше да се освободи, да полети в небето… Да ловува и да поглъща вкусна плячка… По-късно, със сетивата, които само то знаеше, че притежава, бе забелязало тези, които се бяха появили преди него — тези, които бяха почти като него… но не съвсем. От време на време дори усещаше какво правят другите двама — онези, които действаха като един.
Те му бяха като братя и моментите, в които зърваше свободата им, бяха като пир за прегладнялата му душа. Те ловуваха. Ловуваха истинска плячка. И не само ловуваха, но вече вкусили част от нея, знаеха къде се крие. Съществото в ямата беше усетило порива им. Те не бяха толкова умни, колкото него, но имаха силни инстинкти. То чакаше да вкуси плячката… през тях. Скоро обаче… Много скоро то щеше да порасне достатъчно, за да ловува само. И тогава… нямаше сила в света, която да може да го спре.
Нощното небе се изпълни с плющенето на криле, но въпреки отличното си зрение Ириди не можеше да определи какво точно предвещаваха. Отгоре се носеха фигури, които смътно напомняха на това, което търсеше, но дренайската жрица усещаше и злото, което се излъчваше от тях. Каквото и да кръжеше над Крас и нея, със сигурност нямаше правото да съществува нито в Азерот, нито в Дренор… И въпреки всичко създаваше усещането, че принадлежи и на двата свята.
— А-а, какви красссиви хапчициии… — чудовищен глас отекна в ушите й като гръм. — И сссме толкова гладниии…
— Гладниии… Дааа… — прогърмя още един зловещ глас. — Толкова отдавна не сссме пирувалиии…
— Толкова отдавнааа… — повтори първото същество, което явно кръжеше точно над дренаята.
Точно там в небето проблясваше странно виолетово сияние, което преливаше в очертанията на гигантско създание. Дракон. Дракон, от чийто размери Ириди остана изумена, въпреки опасността, която представляваше за нея.
— Толкова отдавнааа… — повтори то. — И сссме винаги толкова гладниии…
Съществото се спусна надолу. Жрицата вдигна ръка и в нея се появи жезълът й. Кристалът проблесна. С гневен рев кошмарният дракон изведнъж изчезна. Ириди знаеше, че не жезълът й беше причината за това. Кристалът нямаше такава способност.
Земята около нея изригна, изтръгнати бяха цели дървета, откъснаха се огромни скални късове и тонове пръст. Ириди първоначално реши, че е земетресение, но само след миг се материализира драконът… само на няколко метра от двете дребни фигури.
— Трябва да сссе нахраним! — изрече той малко по-ясно от преди.
Отгоре другият повтори:
— Дааа, трябва да ядем!
Ириди нямаше нужда от въображението си, за да разбере, че двойката говореше за нея и Крас. Тя размаха жезъла си пред този, който беше на земята. Блестящият дракон се разгневи и след като разруши останалата около Ириди земя, се отдръпна… и отново изчезна.
Жрицата бързо подхвана Крас и със сетни сили го повлече в обратна посока. Блатистата земя изведнъж избухна. Миг по-късно се появи гигантската форма на дракон. Макар че Ириди не виждаше разлика между това и предишното, тя беше сигурна, че това е второто чудовище. То зина с огромната си паст, готово да погълне Крас… и нея.
Тя се опита да вдигне жезъла, но се спъна в припадналия магьосник. Ириди се концентрира, търсейки друг изход. Очите на Крас се отвориха рязко и леко проблеснаха от живителната енергия. Преди да успее да му каже нещо, той я отблъсна от себе си. Жрицата се сепна и се олюля.