За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
И така там са отстранени всякакви поводи за спорове и дела. С това отчасти се обяснява крайно лошото отношение към тъжителите; несправедливосгта на техните претенции, щом като не е прикрита, замаскирана или протежирана от безкрайно множество закони, излиза цялата на показ.
Глава
II
За простотата на законите за престъпността в различните видове управление
Непрекъснато чуваме да казват, че правосъдието навсякъде трябва да стане като в Турция. Нима е възможно тъкмо най-невежите народи да разберат ясно това, което е най-важно за хората да знаят?
Ако разгледате внимателно формалностите на правосъдието от гледна точка на трудностите, които гражданинът среща в тях, опитвайки се да си върне имуществото или да получи удовлетворение за някакво оскърбление, вие безспорно ще откриете много такива трудности. Ако разгледате тия формалности в отношението им към свободата и безопасността на гражданите, ще се натъкнете на много малко от тях; и ще видите, че трудностите, разходите, протаканията и самите грешки на правосъдието са цената, която всеки гражданин заплаща за тази свобода.
В Турция, където се обръща твърде малко внимание на имуществото, на живота и честта на поданиците, всички дела завършват по един или друг начин много бързо. Не е важно какъв е начинът, важното е да свършат. Пашата събира някои сведения по делото, разпределя по собствено усмотрение ударите с тояга по ходилата и разпраща съдещите се по домовете им.
И там би било много опасно човек да се поддава на страстите на съдещите се; тия страсти предполагат горещо желание да се добереш до справедливо решение, предполагат омраза, безпокойство на ума, постоянство в преследването на целта. Всичко това трябва да се избягва при едно управление, където не се разрешава да изпитваш други чувства освен страх и където всичко води, внезапно и непредвидено, към преврати. Всеки тук е длъжен да разбира, че за него е по-добре, ако длъжностното лице въобще не знае за неговото съществуване и че неговата сигурност зависи само от неговото нищожество.
Обаче в умерените държави, където главата и на най-малкия гражданин има своето значение, честта и имотът на поданика могат да бъдат отнети само след дълго разследване; той може да бъде лишен от живот единствено когато самата му родина излезе срещу него; но и тогава дори тя му предоставя всички възможности да се защищава.
Ето защо всеки човек, властта на когото става все по-абсолютна, започва най-напред да мисли за опростяване на законите. В такава държава започват да обръщат внимание повече на отделни трудности, отколкото на свободата на поданиците, за която съвсем престават да се грижат.
Ние виждаме, че в републиките са необходими поне толкова формалности, колкото и в монархията. В едното и в другото управление те се увеличават заедно с уважението към честта, благосъстоянието, живота и свободата на гражданите.
При републиканското управление всички хора са равни; те са равни и при деспотическото управление; в първия случай, защото са всичко, във втория— защото са нищо.
Глава III
При какви управления и при какви случаи трябва да се съди според буквата на закона
Колкото едно управление се приближава до републиканското, толкова начинът на съдопроизводство в него става по-определен; недостатък на спартанската република е било това, че ефорите са съдели произволно, без да се ръководят от каквито и да било закони. В Рим първите консули са съдели като ефорите; но неудобствата скоро са се почувствували и били създадени точни закони.
В деспотическите държави няма закон; там законът е самият съдия. В монархическите държави закон има и ако той е ясен, съдията се ръководи от него; а ако не е — той иска да схване неговия дух. В природата на републиканското управление е съдиите да следват буквата на закона. Там законът не може да се тълкува във вреда на гражданина, когато става дума за неговото имущество, за неговата чест или за неговия живот.
В Рим съдиите са вземали решения само по обвинението на подсъдимия за някакво престъпление, а наказанието се е съдържало в самия закон, както се вижда от различните закони, създадени тогава. Също в Англия — съдебните заседатели решават само дали обвиняемият е виновен, или не според постъпката, представена пред тях за разглеждане; ако го намерят за виновен, съдията налага наказание, каквото законът предвижда за такава постъпка; и за това е достатъчно да имаш само очи.