Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Тарзан търпеливо чакаше момента, в който ще може да влезе в палатката на Ахмед и ще вземе торбичката с любимите си камъчета. Най-после арабите излязоха навън. Палатката опустя.
В задната й стена се заби остър нож, чу се шум от разрязан плат. През отвора й влезе Тарзан, следван от Чолк. Таглат не дойде.
Той се обърна назад и се запромъква натам, където лежеше вързана самката, привлякла животинското му внимание. Пред входа стояха двама часовои и си шепнеха. Вътре младата жена мислеше за това, че няма никаква надежда. Беше решила да понесе всички мъки, които й предстояха, докато и се удаде възможност да се самоубие.
Бяла безмълвна фигура дебнеше в мрака часовоите. Приближи до хижата и се озърна. Часовоите бяха само на няколко крачки от нея, но тя не искаше да се излага на опасност. Плашеха я пламтящите тояги, които държаха в ръцете си. Таглат съжали, че няма наблизо дърво, за да се покачи на него и оттам да скочи върху двамата Тармангани.
Тогава му хрумна друга идея. Отдръпна се няколко крачки назад, събра сили, засили се и скокна нависоко. Краката му попаднаха на покрива на хижата над самата стена. Той издържа няколко мига тежестта на това зверско тяло. Когато Таглат прекрачи напред, покривът се срина и маймуната полетя надолу във вътрешността на хижата. Часовоите, щом чуха трясъка, се втурнаха вътре.
Джейн Клейтън напразно се опита да се дръпне встрани. Грамадното тяло грохна до нея, така че застъпи края на дрехата й. Щом почувства движението й, маймуната се наведе към нея и мощно я вдигна с едната си ръка. Наметалото покриваше косматото и тяло и Джейн Клейтън помисли, че я е обгърнала човешка ръка. Радостта и надеждата изпълниха клетото й сърце. Тя беше уверена, че това е ръка на спасител.
Часовоите застанаха до вратата нерешително. Очите им не бяха свикнали с тъмнината и не можеха да различат ни фигура, ни звук, а маймуната не мърдаше, очаквайки нападението им. Като видя, че Тармангани не предприемат нищо, Таглат се засили и с мощен тласък на раменете си свали двамата на земята. Докато те успеят да се изправят на крака, маймуната беше вече далече със скъпоценния си товар.
Силата и бързината на спасителя й учудиха Джейн Клейтън. Нима Тарзан се беше спасил? Кой друг в джунглата освен него може с такава леснина да вдигне една зряла жена? Тя изрече името му. Отговор не последва.
С един огромен скок той се озова на оградата, увисна за миг и скочи от другата й страна. Сега Джейн беше почти уверена, че се намира в прегръдките на мъжа си, а когато маймуната скочи на дървото така, както хиляди пъти беше виждала Тарзан да го прави, тя престана да се съмнява.
На около километър от лагера спасителят й се спря и я хвърли на земята. Грубостта му учуди Джейн. Тя пак изрече името му. Но в този миг маймуната, притеснена от човешката дреха, с които не беше свикнала, смъкна наметалото от себе си и пред очите на поразената жена застана страшното лице на огромно човекоподобно същество. Вик на ужас се изтръгна от гърдите на Джейн Клейтън и тя изгуби съзнание. От близките храсти ги наблюдаваше лъвът Нума с гладни очи.
Тарзан претърси цялата палатка на Ахмед. Разпиля на пода съдържанието на всички чувалчета и сандъчета, които намери. Нито един предмет не се изплъзна от зоркия му поглед. Преобърна абсолютно всичко, но не намери торбата с камъчетата.
След като се увери, че съкровищата му не са тук, той реши да се върне при самката, да я завладее, преди да продължи по-нататъшното си дирене. Каза на Чолк да върви след него и излезе от палатката. Направи му впечатление, че Таглат не е на мястото си, но запознат с капризите на маймуните и с тяхното непостоянство, не обърна внимание на това. След като не му пречеше, Тарзан не се интересуваше къде е сега.
Когато приближиха хижата, забелязаха тълпа хора, които ръкомахаха и говореха оживено. Страхувайки се да не разпознаят Чолк, той му заповяда да отиде на другия край на селището. Маймуната се заклатушка към оградата, мъчейки се да върви в сянка, а Тарзан смело тръгна към развълнуваната тълпа. Бързайки да узнае какво се е случило, той се смеси с хората и съвсем не съобрази, че носи копие и лък със стрели и че по това можеше да бъде заподозрян.
Той се провря през тълпата и вече беше стигнал входа, когато един арабин сложи ръка на рамото му.
— Ами този кой е? — попита той и отметна качулката от главата на Тарзан.
Тарзан от племето на маймуните никога в дивия си живот не беше имал навик да влиза в разговори с врага. Вроденият му инстинкт за самосъхранение признаваше разни начини и хитрини, но разправата с думи не влизаше в списъка.
Вместо да влиза в обяснение, той пипна арабина за гърлото и като го размахваше около себе си, разгони тълпата и след секунди влезе в хижата. Един бърз поглед го убеди, че тя е празна. До носа му стигна миризмата на Таглат. Глухо и зловещо ръмжене се отскубна от устните на Тарзан. Хората отвън се огледаха уплашени и недоумяващи. В хижата влезе човек, а сега чуваха ръмженето на див звяр.