Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
В дванайсет без четвърт се обади Роман и ме попита внимателно, като че съм болна:
— Как си, добре ли си?
— Днес съм много добре.
Небрежно споменах, че съм записана в консултацията и че съм си харесала количка.
— Милинка… — Роман мълча толкова дълго, че се уплаших, че е припаднал и сега, без да помисли, ще изтърси нещо, след което ще трябва да мисля лоши работи за него, а аз не искам да мисля лоши работи, искам да мисля както си е, — РОМАН Е МИЛ И МЕ ОБИЧА.
В очите ми залютя.
— Вече не съм бременна, не се водя в консултацията, не съм си харесала количка — смотолевих с угаснал глас.
Какво да правя… Като проф. психолог прекрасно си давам сметка за всичко, ставащо около мен, включително и в Роман. Когато в един и същ човек бушува такава сложна гама от чувства (любовта му към мен, дългът пред съпругата, желанието да отиде вечер в „Тадж Махал“), той, този човек, просто не се решава да каже изведнъж цялата истина — как иска да има дете от мен! Това е нормално. (Не смятам, че мъжете трябва винаги, постоянно да бъдат герои, те също са хора и имат право на страхове.)
Но ето че Роман се държа геройски в сложната ситуация с бременността, та той можеше да ми каже да се оправям сама и каквото още се говори в подобни случаи от женените мъже, а той не каза нищо!
— Да отидем довечера в „Тадж Махал“? — предложи Роман, явно забравил, че току-що са ме снели от отчет в женската консултация и не ми е до развлечения. — Ще послушаме блус.
Страшно много ми се ходи в клуб! Макар че не обичам блус, дори го мразя! Но ще отида в клуба, ще отида, ще отида!
— „Тадж Махал“ ли? А-а-а, знам… кухнята там май че беше източна? — Никога не бях чувала за този клуб (всеки може да се досети, че в заведение, наречено „Тадж Махал“, не сервират борш с пирожки. Не проумявам защо се правя на човек, за когото клубовете са втори дом. Ако трябва да съм честна, целият този клубен живот прошумя покрай мен. С Денис се забавлявахме по студентски — събирания с приятели в кухнята, шишкебаб по вилите и детски рождени дни.
До дванайсет без петнайсет нямах никакви перспективи за светски живот, освен да поемем с Альона на опознавателна разходка из бутиците, а ето че сега ми предстои истинско светско събитие!!! Вярно е, че по време на екскурзията мога да се наговоря до насита с Алъона, с която говорих по телефона два пъти снощи и веднъж тази сутрин.
Към два и нещо реших да се подготвя за вечерта подобаващо и си намазах лицето с полезната за кожата синя глина.
В три часа се срещнах с Альона в рая на бутиците „Новият пасаж“, Мурка също се присламчи към нас (навремето след училище си водех дневник с лични наблюдения над природата, четях на френски и немски и пишех бели стихове, а тя се интересува от съвсем различни неща: привличат я ходенето по магазините и приятелките ми).
Пред входа Мурка се закова на място и ме огледа критично.
— Ще ни изгонят оттук като скитници — заяви уверено тя. — И какво ти е на лицето? Защото си сивосиня, особено носът.
За миг се уплаших, че точно днес изглеждам толкова зле, но бързо се сетих, че съм забравила да си измия подмладяващата синя глина. Но на мен ми е простено, аз съм кандидат на психологическите науки, а учените поначало са разсеяни. Една доцентка например дойде в университета без пола. В аудиторията си съблякла палтото, метнала го на първия чин и случайно погледнала надолу… Гледа — няма пола! Имала е късмет, че не е била със скъсан чорапогащник, че какво ли не се случва, после береш срам…
Полюбувах се на образа си във витрината. Хубавичка съм, не мога да си се нагледам — дълго черно палто, под него дънки, не си личи, че са стари, а под тях — супермодерни островърхи обувки!
Помотахме се из мраморната сграда, тук нещо съблазняващо, там нещо патетично и всичко без изключение скъпо. Според мен в салона със скъпи бутици трябва да е уютно и очарователно, освен това трябва да се предлагат множество дребни, достъпни стоки — шалове, кърпи, всякакви нещица. А този наш „Пасаж“ прилича на мраморна тоалетна в петзвезден хотел — красиво е и прави впечатление, но ако не ти се пишка, няма какво друго да правиш там.
Мурка смяташе да се отбие в „Ескада“, но се разколеба Убеждаваше ни, че нормалните хора избягват да влизат в скъпи магазини.
— Ти не се ли притесняваш? Продавачките усещат, че няма да купиш нищо.
— Защо да мисля за това? Че и те няма да си купят, при това аз не съм продавачка — отвърнах разсеяно и видях до стойката със закачалките Альона. А на закачалките ВСИЧКО Е ТОЛКОВА КРАСИВО, в дантели, камъчета и мъниста!