Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Преди да се разделим, Роман ми разказа новините за проекта си. Искал да влезе при главния продуцент на един канал (още не бил ходил там), но информирани хора му казали, че продуцента ще го махат. Тогава Роман отишъл при заместника му, но пък от него нищо не зависело и сега трябва да се действа чрез художествения директор. Роман е много разтревожен, казва, че докато ходи насам-натам някой ще му открадне идеята и ще направи същата програма.
Уверявах го, че няма да стане така и всичко ще завърши благополучно.
На сбогуване Роман ме прегърна необичайно нежно (изпитал към мен допълнителна нежност като към майката на бъдещото си дете) и каза:
— Е, хайде, скоро ще се видим, не по-рано от петък, ще ти се обадя!
Отидох на лекцията много изтощена от проблеми и емоции, едва изкачих третия етаж — бременността напомняше за себе си.
Не разбирам защо студентките от първите чинове непрекъснато ми правеха страшни физиономии. След лекцията те ме заобиколиха, мълчаха и безмълвно страдаха. Помислих, че им се е случило нещо ужасно.
— Извинете, моля ви се, имате… — най-сетне се реши едно от момичетата и стрелна очички надолу към мен.
Опитах се да се погледна отзад. О, боже! Червено петно!
Едва не умрях от срам.
Обясних на момичетата, че ако изневиделица им се случи нещо ужасно, неприятно, не бива в никакъв случай да се паникьосват или да се извиняват, а да реагират с чувство за хумор — може да се случи с всекиго.
От тоалетната се обадих на мама. Винаги бързам да позвъня на мама, като имам неприятности, стига те да не засягат Мура и да не са свързани с пари, работа, моите любовни истории и прочие.
— Стана нещо ужасно — шепнех аз в яката на пуловера си, за да не чуе някой. — Най-ужасното, което може да се случи с човек, изправен пред дъската пред сто души. Не, не позна, не съм се напишкала. Подсещам: ако този човек е жена със светли панталони…
Реших, че в тези критични дни ще обличам за лекциите нещо непромокаемо, например купения в „Дисниленд“ червен дъждобран с качулка…
Вечерта се обади Женка. Купила специални витамини за възрастни бременни (това не е много обидно, тъй като възрастни бременни се смятат всички, които са над двайсет и пет) и сладко лигавниче с маймунка. Наложи се да й призная, че съм объркала датите.
— Нали ти казах, климакс — абсолютно нелогично реагира Женка. — Е, нищо, лигавничето с маймунката ще ти влезе в работа. Страдаш от пълна загуба на паметта и маразъм.
Роман не се обади. Странно, той не знае, че по-специалните нежности по повод бременността отпадат, и въпреки това не позвъни. Защо?
8 ноември, сряда
УРА-УРА, много щастлив ден! Но ще карам подред.
Рано сутринта Плешивия се опита да се скара с мен окончателно.
— Котката ви спи на моя мерцедес. Ами ако на него се и… (не мога да произнеса тази дума, нито пък да я напиша). После не мога да отмия вонята от колата си!
— Сава Игнатич ли? И спи? Ще му дам да се разбере, повече няма да го прави…
Плешивия ме изгледа гневно и каза, че тъй като е лично заинтересован от новия фонтан, предлага да ме върже на това, как се казваше… с една дума, да ме изтегли с въже до сервиза! Колко мило от негова страна!!!
…Ами ако Плешивия има коварен план — да ме примами и да ме изостави някъде заедно с колата ми, а сам той най-после да превземе мястото на моя ветеран на двора? И да издигне там патрулна кула.
— Защо взимате и кучето? — ме попита той.
— Лев Евгенич много обича дългите пътувания. При това искам да изчака в сервиза, докато оправят колата ми сам да я докара до вкъщи. Че нещо много се е разглезил и няма никаква полза от него.
Изглежда Плешивия реши, че съм луда, защото спря да задава въпроси, мълчаливо ме завърза с въже за колата си и се отправихме към сервиза.
Пътувахме дълго, много дълго, защото много се страхувах:
1. да не изостана от мерцедеса;
2. да не блъсна мерцедеса отзад;
3. от всичко.
Плешивия се подаваше от прозореца и викаше: „Ей, какво става, да не си умряла, давай по-бързо!“
Прекарах три незабравими часа в сервиза насред полето. Нямаше дори кафе, все пак самотната женска участ е стра-а-ашно тежка… а Плешивия кой знае защо остана с мен. Той се казва Марат.
Посъветвах го вместо да строи фонтани, да се захване с благотворителност, но той каза, че това е безсмислено, защото скоро в страната изобщо нямало да има бедни.
Как така няма да има бедни? Пенсиите са малки, а и учителите и лекарите получават миниатюрни заплати!