Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— А какво е изневярата за вас?
— Как какво? Каквото за всички хора.
Обяснявам й, че изневярата означава за всички различно нещо. За някои физическата изневяра не е толкова важна, както влюбеността без намек за секс, а за други е много болезнена именно физическата изневяра, не могат да я простят и това е.
Срещат се много ревниви хора и дори насекоми — това са бръмбарите ревнивци, които след като осъществят контакт със своята самка, много дълго седят над нея, за да не се приближи друг самец. Според мен това е много интересна информация, но тя не се понрави на Главната счетоводителка.
— Че какво общо имат насекомите? Ние, слава богу, не сме бръмбари! А изневярата си е изневяра, каквито и глупости да измисляте!
Това е пълен провал! НЕ ЗНАМ какво да правя по-нататьк!
— А самата вие изневерявала ли сте на мъжа си?
Е, сега вече ще направи кръгом и ще си отиде! Изтървах го случайно, честна дума!
Но не щеш ли, Главната счетоводителка се поизпъчи, наведе се към мен и докладва:
— Изневерих на мъжа си на двайсети август в седем и петнайсет вечерта. Точно преди три седмици. Но стана съвсем случайно, в службата…
Ха така, изобщо не съм очаквала такова нещо от нея, да е на работното й място! Добре де, всеки може да сбърка.
— А отдавна ли ви се струва, че съпругът ви изневерява?
Тя се замисли.
— Ами не… от около две седмици… но страшно се измъчих!
Мълча. Тя съзнателно ме обърква! Боли ме главата и вече не разбирам кой на кого е изневерил. Сега ще й кажа — извинете, не мога да ви помогна, довиждане… И ще се прибера вкъщи, за да не се върна повече тук. Ще си правя педикюра на друго място.
— Искате да кажете, че крадецът вика: дръжте крадеца? Че го подозирам, за да не изляза аз виновната, а да е той? — пита ме Главната счетоводителка.
Изобщо не очаквах, че така ловко ще проумее проблема си, браво на нея.
— Дали пък да не му призная? — облекчено въздиша тя.
Горката, нима наистина се измъчва, че е престанала да бъде безупречната жена, на която съпругът дължи всичко?
— А сигурна ли сте, че ако му признаете тази случайна връзка, после ще можете да му върнете спокойствието? Нали сама казахте, че той изпада в паника от всяко нещо? Не е ли по-добре да го щадите? Той е типичен меланхолик, живее, забил нос в стената.
— Да-да! Просто няма да го понесе, ако му кажа!
На бърза ръка решаваме, че мъжът й не й е изневерявал, че е измислила ревността си, за да не се чувства виновна, и че в никакъв случай не бива да си признава.
Дали да не разменим признания, щом вече ми е разказала толкова откровено всичко? В отговор и аз бих могла да й разкажа нещичко за себе си… Не, по-добре да не го правя, да не реши Главната счетоводителка, че трябва да ме отстранят от психолозите заради аморалност. По-добре на раздяла да й кажа нещо приятно:
— Вие сте много силна жена! Само вие можете да запазите щастието и спокойствието на мъжа си! Както винаги всичко е във ваши ръце.
Жената напуска кабинета със суров израз, забравила, че допреди миг двете сме били близки, на вратата се обръща и процежда през зъби: „Благодаря“.
— Моля — казвам аз. — Елате пак.
Според мен не мина лошо…
Прибрах се вкъщи толкова уморена, че почти не обърнах внимание на Мура.
— Как мина в салона? — ме попита тя.
— Нищо интересно, обичайната работа… Козметичната ме уговаряше да отида при нея за специален масаж — антицелулитен масаж на дупето.
Мура много се оживи и каза, че и тя ще дойде за масажа.
— Дрън-дрън! Това пък защо ти е? Още нямаш целулит.
— Не, ще дойда. Ще легна до теб, ще те избутам и ще й предложа своето дупе.
От умора почти никак не можах да говоря по телефона, само накратко разказах на Женка за Главната счетоводителка с всички подробности и професионални коментари.
Легнах си със скъсаната бархетена пижама, с която Мурка спеше от десетата до дванайсетата си година. Тя като че премахва умората.
Страшно изхабяват тези консултации! Защото се натоварваш с чуждите проблеми. Ами ако днес имах петима пациенти или пък двама? Докато заспивах, си мислех за Главната счетоводителка (при професионалните консултанти винаги е така) — представях си мъжа й: мисля, че не е висок, пооплешивял и с очила, добър.
25 ноември, събота
В единайсет и половина сутринта съботният ми синдром на пълна непотребност беше в апогея си. Само защото някои хора (обади се Олга, довечера ще ходи на тържество със сладкиши) напук на мен в събота водят светски живот по приеми, премиери, в бюфети и кулоари.
Не е справедливо възможностите за съботни развлечения често да зависят от местоработата. Олгината работа е да напише за приема по повод връчването на наградата „Лика“ или тържеството по повод връчването на наградата „Тефи“, а аз в събота често имам лекции.