Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Обух си чорапогащник 70 den, отгоре къси чорапки, тениска и два пуловера, тънък и дебел…
Откъде ли знае, че в килиите е студено?
— А в чантата си сложих и резервни гащи.
Разказът на Стела направо ме потресе! Хич не е лес да се занимаваш с бизнес! Аз си живеех безгрижно, без да се замислям, и не знаех, че всички бизнес дами се движат с резервни гащи в дамската чанта…
— Приближиха се към мен, вкараха ме в ареста и до вчера Петров не е знаел къде съм…
Стела вече употреби всичките ми салфетки, сега няма и за мен, а едва се сдържам да не заплача…
— Ами когато Петров е разбрал? Сигурно се е втурнал да ви помогне? Довел е адвокат или каквото там се прави в такива случаи…
Тук Стела се вцепени и промърмори под носа си:
— Ами Петров точно тогава заминал спешно в командировка в чужбина… И аз останах сам-саменичка с конкурентите и данъчната полиция… а Гуревич замина…
— Почакайте — обърках се. — Кой е Гуревич?
— Ами пак той, Петров!
Стела си избърса сълзите и ми разказа историята на Петров. Той, този бизнесмен Петров, по съветско време правел обикновена съветска кариерка, т.е. пописвал дисертация, и тогава носел фамилията Гуревич. С нея Гуревич се оженил и взел фамилията на жена си — Петрова. Впрочем с другарката Петрова не след дълго се развел, но НЕ И С ФАМИЛИЯТА ПЕТРОВ!
А, ето какво било! Този Петров лично бих го разстреляла с хартиена фунийка от тръбичка!
В живота стават невероятни съвпадения — някои хора непрекъснато си имат проблеми с фамилното име. Един от близките ми приятели в училище беше Сашка Капенеленбоген. Сашка казваше, че е разполовен, тъй като баща му бил евреинът Каценеленбоген, а майка му рускинята Калмикова. Когато в десети клас получавахме паспорти, Сашка се изпокара с родителите си и дори напусна завинаги дома си и дойде у нас да хапне от мамините сармички, и всичко това защото родителите му искали в паспорта му да пише руснак и заедно с това да му сменят фамилията. Майка му и баща му дойдоха у дома да вземат Сашка и те ядоха от сармите и убеждаваха Сашка, че това е разумна предвидливост, превантивна мярка за безопасност. Защото те, като родители, не искали детето им да страда в живота и да е евреин. Още повече, че изборът бил между майката и бащата, съвсем честен. На четвъртата сармичка Сашка се предаде и се записа руснак, но се бори като лъв за фамилията на баща си и не прие никакви компромиси. Така си и остана в паспорта — Каценеленбоген по баща, руснак по майка.
Но щом този Гуревич е пораснал чак до защита на дисертация и женитба, за какъв дявол му е било изведнъж да става Петров?!
Интересно дали има организация, която да изключва от евреите? Смятам, че Новият Петров трябва да бъде изключен от евреите завинаги, за да не може след време пак да се присламчи!
— Можете ли да си представите такова нещо? Прекарах две денонощия в килия!… — хлипаше Стела.
Представих си как перфектно поддържаната Стела хода под строй и й викат — номер шести, вдигнете глава…
Всички знаят, че пътят от кесията до килията е пряк, но всеки си мисли, че ТАКОВА НЕЩО не може да се случи с него: и Ходорковски си го е мислел, и Стела. Колко ли е ужасно за толкова просперираща бизнес лейди да се окаже изведнъж в клетка?
Дали това е било истинска килия, с кофа вместо тоалетна като в романите?
— Дори да ме осъдят, за мен най-важното е да не подведа Петров!
А Петров я е изоставил, крие се. Все пак у много жени има нещо героично.
— Страхувам се да изляза на улицата, представям си че пак ще ме отведат — шепне Стела.
— Стела, ще се наложи да идвате при мен известно време. Вие сте в силен стрес и за един сеанс не мога да премахна страха.
Какво мога да направя за нея точно сега? В чантата си имам невероятно красив комплект: розов сутиен с дантели в цвят бордо, а пликчетата бордо са с розови дантелки Дали да не й го подаря? Това ще я зарадва. Макар че какви ги говоря? Той ще й е малък.
— А какво да правя с Петров?… Мъчно ми е за него…
И в този момент ме осени една мисъл. Ами че тя е влюбена в своя Петров! Залъгва се, че това изобщо не е любов, а просто харизмата му е такава магнетична за бизнеса и всякакви такива… На нея не й трябва хотелът и всичко, което има! Страда, че той я е изоставил в бедата — като мъж, а не като партньор. Ако аз бях мъж (макар и психолог), бих си казала: „Жената си е жена!“ А сега какво да кажа?
— Знаете ли какво, Стела, нека приключим за днес. А следващия път ще работим над съвсем друг проблем.