Дневникът на една нова рускиня

Сега последният писък на модата е да си отглеждаш пор. Пьотър Иванич подари на Ирка пор за миналата Нова година. Порът й изгриза всичко, до което се докопа — в началото се мъчеше да свие гнездо в гардероба, после между пружините на дивана. И след като направи дупка в дивана, се убеди, че не е попаднал където трябва, и започна да сондира следващото място.

Попитах Мурка как се чувства обикновено в Ермитажа, добре ли й е? Нали не започва веднага да си мечтае да спи на такива дивани, да се храни в такива съдове… На самата мен всеки път поне малко ми се приисква да живея в Зимния дворец, особено си мечтая да поживея в Малахитовата зала…

Поседяхме на една пейка в Каткината градина, аз пушех и не мислех за нищо, а Мура сама си разсъждаваше кой от познатите ни е беден и кой е богат. Изведнъж ме ущипа и каза:

— Уф, разбрах! Бедността и богатството не са само в парите, те просто са дадени на човека завинаги като цвета на очите. Ако нямам кадифен костюм, но не го и искам — значи, не съм бедна. Но ако имам костюм, но съм комплекарка и искам още един, значи съм бедна. Излиза, че човек е беден не защото има малко пари, а защото е беден. И ние с теб, мамо, не сме бедни, не сме!

Мисля, че моята Мура откри нов природен закон. Една наша американска приятелка винаги се оплаква от ужасно безпаричие, защото трябва да плаща за скъпа къща, скъпа кола, скъпа детегледачка и за самата нея не й остава нищо, а за нас с Мура винаги остава.

Днес ни остана за сутиен за Мура.

— Дай за благотворителни цели — протегна решително ръка тя, — трябва ми шумолящ сутиен.