Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Брамс ли? Повече обичам природата — отвърна началникът. — Малко слънце, студена вода…
Той видимо се оживи, като разбра, че съм психолог — имал към мен едно въпросче относно неговата психология.
— Вчера ми се развали колата и се прибирах вкъщи с трамвай четиринайсет — започна митническият началник и се замисли. — Та пътувам си аз, гледам тълпата и си мисля — какво ли носят тия хора в чантите си?
За всеки случай придърпах чантичката си по-наблизо. Изобщо не мога да я дам за митническа проверка — там е пълен хаос: миналогодишни театрални програми, тампони, празна кутия от цигари, две-три хартийки от бонбони…
За да го отвлека от чантата си, му разказах ужасната история за нашите студенти, арестувани за разпространение на наркотици. Началникът ме посъветва да поставя пост при входа на аудиторията — да пребърква джобовете на студентите преди лекциите.
Дадох на митничаря една бърза консултация — казах му, че е цяло щастие човек така да обича работата си.
Вчера (петък, много тежък ден!) след три дневни и две вечерни лекции ми се струваше, че съм съвсем празна и олекнала от умора и че още малко и ще полетя към небето. А в този „Тадж Махал“ (вече е два часът през нощта!) ставах някак тежка и тясна, сякаш всички тези срещи с интересни хора стават направо върху мен, а отгоре на всичко са ме принудили да изпуша цял пакет цигари. Душата ми е странно противоречива — едната й половина си мечтае за нощни събирания, купони и клубове (НО НЕ В ТАКАВА СТЕПЕН), а другата — вече е УМОРЕНА ЗАВИНАГИ и въздиша за дома си, за стаята си, за леглото си (там можеш да си хапнеш ябълка или бонбон и да си почетеш книга).
Не напразно страдах (овнешко, блус, липса на бонбони и прочие.) Тази вечер обаче се оказа не просто мъчителна за мен клубна вечер, а МНОГО ПОЛЕЗНА ВЕЧЕР — Роман почти се уговори за програмата си, ура!
След толкова бурен светски живот на всеки му е нужно да заспи в старата си бархетена пижама със зайчета.
ДЕКЕМВРИ
2 декември, събота
Сутринта се обади Альона — Стела спешно се нуждаела от консултация и маникюр. Защо ли му е психологическа консултация на човек, който и без това има толкова много — и хотел, и всичко останало? Записах Стела в салона: в три часа за маникюр и в четири — при мен.
Стела беше абсолютно спокойна, само дето през цялото време ръцете й играеха и лявата страна на устата й потрепваше. Дали пък не беше дясната, винаги бъркам ляво и дясно, когато шофирам или когато някой е седнал срещу мен.
Оказа се, че Стела не е най-главният собственик на заводи, вестници и параходи, а е заместник на някой си Петров. Започна с уговорката, че няма да споменава никакви „реални“, но кой знае защо постоянно казваше „ние с Петров“, „Петров разчиташе на мен за всичко“. (Реалия ли е Петров или не?)
— Всичко беше прекрасно, страхо-отно големи пари — съобщи развълнувано Стела, като се наведе към мен, — просто е страшно да се изрече какви!
За малко се разсеях, като си мислех какво бих си купила, ако разполагах с пари, „страшно е да се изрече какви“… Мисля, че най-напред бих изтичала до „Мекс“, там отдавна съм си харесала едно костюмче, велурено яке и панталони с джобове на колената. А към него и чанта… Да, та какво казва Стела?…
— С него е толкова интересно, той има такава аура! Петров е наистина харизматична личност!
Какво има предвид? Харизматична личност значи да си като Исус Христос или Елцин. Виж, горкият Горбачов нямаше никаква харизма, затова народът така и не го заобича…
— За Петров бих работила и без пари… С него животът е съвсем друг!
— А какъв е животът без Петров?
Стела махна с ръка — явно изобщо не си представя живота без този Петров. Би било интересно да го види човек…
— Та така, всичко беше прекрасно, докато преди месец не ни захапаха конкурентите. Пратиха ни данъчните. Обиск, иззеха документи. Добре, че навреме се усетих и изнесох някои книжа!
Да й се не надяваш, толкова е бойка, сякаш не е Стела, а Щирлиц в лапите на Мюлер.
— А преди седмица — О, господи, тя плаче, какво да правя? — Стела размаза сълзите по бузите си, — преди седмица ме арестуваха! Въпреки че Петров изобщо не е виновен! Всичко идва от конкурентите!
Подадох й хартиена салфетка. На бюрото ми винаги има салфетки за клиентите, а понякога и аз самата си поплаквам. Това е много непрофесионално, затова сега няма да плача, още повече че не разбирам нищо от хотелиерски бизнес.
Стела се изсекна и продължи да разказва. Не предполагала, че може да стане такова нещо, но все пак имала някои опасения — какво ли не се случва в бизнеса. При тях с Петров работите по плащането на данъци не вървели много добре и сутринта Стела си взела душ и си сложила топло бельо, просто за всеки случай, ако случайно я приберат от улицата.