Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Отначало се изплаших, че Плешивия знае някакъв таен план на правителството: радикално да се отърве от бедните, например да изгони някъде всички пенсионери, учители и лекари, но излезе, че не съм разбрала добре, правителството имало съвсем друг план. Оказа се, че всичко добро за бедните ще дойде от някакво БНП. Плешивия каза, че БНП е брутен национален продукт. Не разбрах какво е това, но ме досрамя да питам, за да не си помисли, че съм икономически неграмотна гъска. Много се зарадвах, че правителството има много от това БНП, надявам се да стигне за всички.
За разлика от мен Лев Евгенич не беседваше на икономически и финансови теми, а си прекара един път — обикаляше из целия сервиз и си просеше храна. Майсторите крещяха — махнете това куче, много е страшно (боксерът бил страшен, ама че страхливци!), и за всеки случай го черпеха със сандвичи.
Роман не се е обаждал, сигурно действа по програмата.
10 ноември, петък
Още един щастлив ден!!! Защото хубавите работи винаги идват накуп!!! Или почти, поне едно след друго.
Тъкмо се бях върнала от университета, се позвъни. Мислех, че е Роман, но се оказа, че се обаждат от салон „Нимфа“. Искали да проведат в салона малка психологическа консултация само с мое участие и ме канят да ги консултирам! (Не напразно раздавах наляво и надясно психологически съвети.)
Просто са съобразили, че един психолог в салона за красота не е лоша идея. И позвъниха на мен!
Намирам за прекрасна идеята да имам платен прием в салон за красота!! Клиентката ще си седи с ролките и като види табелката „Посещения при психолог“, непременно ще си спомни, че мъжът й й изневерява. Или пък ще си протегне копитата за педикюр и ще си помисли — как да развие лидерските качества в себе си и защо да не започне още сега — тъкмо има табелка „Посещения при психолог“. Или други нерешени проблеми.
Още повече че у нас хората са много предубедени по отношение на психологическата помощ. Струва им се всички проблеми могат да бъдат решени и с приятели в кухнята, а ако се обърнат към психолог, значи са се срамували да се обърнат към психиатър. Но в един салон за красота е по-друго: между подстригването и педикюра се шмугваш в кабинета на психолога — никой няма и да забележи, а на самата теб ще ти се стори, че това не е сериозно, а просто така, глезотия.
Сигурна съм, че не съм си загубила квалификацията през лятото и всичко ще тръгне добре.
Посещението ще струва триста рубли — по-малко от педикюра. От друга страна, защо пък манипулациите с чуждите крака да са по-евтини от тези с чуждата душа? В такъв случай криминалето би трябвало да е по-евтино от една философска книга, а това не е така.
…А и салонът взима половината… Добре де, пазарът сам ще ми каже колко струвам.
На заспиване не четох нищо, само си прегледах „Психотерапията в практиката“ на Виктор Франкл, за да си освежа психологическите знания. В предговора пише, че по време на войната Виктор Франкл е бил в концентрационен лагер и там е съчинил тази книга за смисъла на живота и ценностите на съществуването.
По-нататък (след предговора) засега не стигнах. Дали бих могла в концлагер да размишлявам за смисъла на живота? Мисля, че не. Само бих се страхувала, бих мечтала за храна и бих се старала да изклинча от работа. Това е защото съм жена, а жените не са склонни към философски разсъждения, а повече мислят как да преживеят.
Дълго не можах да заспя, опитвах се да си спомня дали е имало жени философи, дали някоя от тях е живяла като Диоген в бъчва или в пещера, хранила ли се е с червеи, както не помня кой? Струва ми се, че не…
Роман не се обажда, а можех да го посъветвам да не се растройва така заради програмата, а да започне да мисли за смисъла на живота и ценностите на съществуването. Реших да тренирам силата на волята си — няма да пиша дневник, докато Роман не се обади.
Но ЗАЩО НЕ СЕ ОБАЖДА??? КАКВО ЛОШО СЪМ НАПРАВИЛА (освен че не се оказах бременна, но нали не го знае)???
12 ноември, неделя
Най-после Роман се обади, много тъжен и нежен, виновно попита как се чувствам.
Със слаб глас му отговорих, че засега не съм зле.
Не мога да обясня странното си поведение на никого, дори на Женка, но НЕ ИСКАМ да си призная, че бременността ми се е оказала мнима.
14 ноември, вторник
Обади се Роман, много минорен и нежен, и плахо попита как съм.
Отвърнах с небрежния тон на мъжко момиче, че съм горе-долу добре — малко ми се повдига, но се търпи. Не разбирам защо се държа така.