Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Думата фунг като че разтърси Орм.
— Да — каза той, — разбирам. Изпаренията от веществото ме отровиха, но сега ми минава. Адамс, попитайте дамата колко хора има със себе си. Какво казва тя? Около петстотин? Добре, тогава нека атакуват Хармак веднага. Външните и вътрешните порти са рухнали, фунг мислят, че са предизвикали дявола, и ще побягнат. Тя може да им нанесе поражение, от което няма да се възстановят с години, но трябва да се направи това веднага, преди да са се съвзели отново, защото най-после те са повече уплашени, отколкото пострадали.
Македа изслуша неговия съвет внимателно.
— Това ми харесва. То е много добро — каза тя на собствения си древен арабски, когато свърших превеждането. — Но аз трябва да се консултирам със Съвета си. Къде е моят чичо, принцът Джошуа?
— Тук, господарке! — отвърна един глас из тълпата отзад. Из нея скоро излезе на бял кон пълен мъж в доста напреднала средна възраст с червендалесто лице и забележително кръгли, изпъкнали очи. Той бе облечен в обичайните ориенталски дрехи, над които носеше плетена ризница, а на главата си шлем със стоманен наочник. Снаряжението му придаваше общия вид на тлъст кръстоносец от ранния нормански период, без неговия кръст.
— Това ли е Джошуа? — запита Орм, който отново се унесе за малко. — Прилича на натруфен петел, нали? Сержанте, кажи на Джошуа, че стените на Йерихон са паднали, така че няма нужда да надува тръбата си. Сигурен съм според изгледа му, че е истински виртуоз на тръба.
— Какво каза другарят ви? — запита отново Македа. Преведох средната част от забележките на Орм, обаче не и началото или края, но даже и те много я забавляваха, защото тя избухна в смях и каза, като сочеше Хармак, над който все още висеше облак прах:
— Да, да, чичо мой Джошуа. Стените на Йерихон са паднали и въпросът е няма ли да се възползваш от възможността? Тогава след час или два ще бъдем мъртви или, ако бог е с нас, може би ще се освободим от заплахата на фунг за години.
Принц Джошуа се вторачи в нея с големите си изпъкнали очи и отговори с глух, креслив глас:
— Луда ли сте, Дете на Царе? От нас абатите тук има само петстотин човека, а фунг отвъд са десетки хиляди. Ако бихме нападнали, те ще ни погълнат. Могат ли петстотин човека да се противопоставят на десетки хиляди?
— Изглежда, че трима са се противопоставяли тази сутрин и са нанесли известни щети, чичо мой, обаче вярно е, че тези трима са от различна раса от абати — добави тя с горчив сарказъм. После се обърна към тези зад нея и извика: — Кой от моите капитани и от Съвета ще ме придружи, ако аз, която съм само жена, посмея да нападна Хармак?
Тогава тук и там глас отвърна „Аз“ и някоя великолепно облечена фигура пристъпи напред с известно колебание, и това бе всичко.
— Виждате ли, хора от Запад! — каза Македа след малка пауза, като се обърна към нас тримата. — Благодаря ви за великите дела, които сте извършили, и за вашия съвет. Обаче не мога да го приема, защото моите хора не са… войнствени — и тя покри лицето си с ръце.
Тогава се надигна врява сред последователите й, които започнаха да говорят едновременно. Специално Джошуа изтегли голяма сабя и я размаха, като крещеше изброяването на отчаяни дела в младостта си и имената на водачи на фунг, които претендираше да е убил в единични схватки.
— Казах ви, че дебелото псе е първокласен тръбач — подхвърли лениво Орм, докато сержантът възкликваше с израз на дълбоко отвращение:
— Боже мой, каква пасмина! Докторе, ами че те не са способни да разгневят един рефер на лондонското футболно игрище, фараон в своята кошница (където той лаеше пронизително) би направил цялата паплач да побегне и ако той бе навън… олеле! А сега ти, свиня такава — с това се обърна към Джошуа, който размахваше сабята си неприятно близко, — махни си макета, чуваш ли, или ще ти откъсна главата. — При тези думи принцът, който не разбираше думите на Куик, но схвана тяхното значение, направи каквото ми бе наредено и се дръпна назад.
Всъщност точно тогава се появи общо раздвижване нагоре по прохода, в чието широко гърло се разигра цялата тази сцена, защото трима главатари на фунг се появиха в галоп към нас. Единият от тях бе маскиран с кърпа, с изрязани дупки за очите. Толкова всеобщо бе това отстъпление наистина, че ние тримата на нашите камили и Детето на царе на великолепната й кобила се намерихме изоставени.
— Делегация — каза Македа, като разглеждаше приближаващите конници, които носеха със себе си бяло знаме, вързано към острието на копие. — Лекарю, ще дойдете ли вие и вашите приятели с мен да разговаряме с тези пратеници?
И без даже да изчака отговор, тя тръгна напред към равнината и спря на около петдесет ярда, докато ние успеем да обърнем камилите си и да отидем при нея. Когато стигнахме, тримата фунг, напети чернолики мъже, пристигнаха в бесен галоп с насочени към нас копия.