Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Той отвори тежката врата, пристъпи навън на верандата, огледа се наоколо, после затвори вратата след себе си. Шимейн чу тихото проскърцване на дъските под стъпките му, после настъпи дълга, приятна тишина. Усмихната, тя постави тежкото резе на вратата и за пръв път от много месеци насам почувства плаха надежда за бъдещето.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Дългата, топла вана и енергичното разтъркване сториха чудеса за духа на Шимейн. Изумена от огромната промяна в себе си, тя надяна избелялата долна риза, която бе извадила от раклата на Виктория. До неотдавна подобна дреха не би била за нея нищо повече от парцал, годен само за бърсане на прах или за миене на пода. Но след като в продължение на няколко месеца не беше сваляла от гърба си костюма за езда, Шимейн бе благодарна, че най-после може да облече дреха, която е чиста и в сравнително добро състояние. Въпреки че в раклата имаше и по-хубаво бельо, дори една дантелена долна риза — очевидно най-добрата в гардероба на покойната, — тя не желаеше да прекалява с щедростта на своя господар. Затова си беше избрала само още една риза, една зелена и една бледосиня рокля, две дълги бели престилки и чифт черни обувки, всички те силно износени.
След като се изкъпа и изми косата си, Шимейн реши, че трябва да покаже своята признателност към Гейдж Торнтън. А какъв по-добър начин да го стори от това да му докаже, че е добра прислужница, която не се плаши от готвенето. Знаеше, че ще й отнеме известно време да възвърне силата и енергията си, но бе твърдо решена да се пребори с това. Тя уви мократа си коса в кърпа и както си беше по долна риза, се зае да изпробва способностите си в приготвянето на храна.
Бяха изминали няколко години, откакто Бес Хъксли, готвачката в дома на семейство О’Хърн, се бе опитала да събуди интереса й към кулинарните занимания и да я научи на основните умения в тази област. Макар и неохотно, Шимейн бе изпълнявала поставените й задачи, беше повтаряла до безкрайност едно и също, докато задоволи изискванията на своята безкомпромисна учителка. Но ненавиждаше да бърка непрестанно сосове, за да не загорят, и да бие белтъци, докато станат на пяна. Беше убедена, че Бес хаби и нейните, и собствените си усилия на вятъра, защото никога не си бе представяла, че може да се омъжи за човек, който няма да разполага с достатъчно средства, та да й осигури дом, пълен със слуги.
Край на тези илюзии, усмихна се с горчивина на себе си Шимейн. Бес я беше предупреждавала да не бъде толкова самомнителна, защото една девойка не е способна да предвиди какъв ще е мъжът, който ще поиска ръката й, нито пък на какъв мъж самата тя ще отдаде сърцето си — ако въобще има късмета да може да избира. Въпреки получената под наставленията на строгата като фелдфебел готвачка добра школовка, Шимейн бе сигурна, че е забравила почти всичко. Но сега се налагаше да докаже способностите си и, ако е възможно, да изрови от паметта си всичко, което Бес Хъксли с толкова усилия беше успяла да й втълпи. Колко мъдри се бяха оказали думите на старата готвачка!
Реши да приготви кифли. По време на дългите, самотни часове в карцера тя с копнеж си бе припомняла приятните, спокойни следобедни чайове със семейството си. Сега, докато замесваше тестото, тези скъпи спомени отново нахлуха в съзнанието й, по-живи от всякога.
След като тестото беше готово, Шимейн покри купата с кърпа и я постави близо до огнището, за да може сместа да бухне, докато тя приключи с тоалета си. После приседна край огъня и се зае да разресва с пръсти упорито заплетените къдрици на мократа си коса. Но тази задача изглеждаше непосилна. Времето летеше бързо и това започваше да я изнервя, защото имаше чувството, че следобедът се е изнизал и че няма да успее да приготви вечерята. В отчаянието си Шимейн тръгна да търси ножици, за да отреже непокорните кичури, но не откри нищо по-добро от един голям касапски нож. Мисълта за пораженията, които този „инструмент“ можеше да нанесе на косата й, разколебаха намеренията й.
Ровейки из раклата, тя беше открила една четка, в чиито зъбци се бяха заплели няколко дълги руси косъма. Гейдж Торнтън й бе позволил да използва всичко, от което се нуждае, но Шимейн не се реши да посегне на такъв скъп спомен. Вместо това тя предпочете да прегледа вещите на своя господар. Повечето от дрехите и бельото му бяха прилежно сгънати и подредени в гардероба. Единственото изключение бе една купчина измачкани, но чисти ризи, много по-фини от домашно тъканите дрехи, с които беше облечен. Тези ризи лежаха в дъното на гардероба и бяха престояли там толкова дълго, че бяха поели мириса на дървото. Колкото и приятен да бе този мирис, Шимейн реши, че една от първите и задачи ще е да изпере и изглади ризите на господаря си. Дали щеше да ги носи или не, зависеше от него самия, но поне щеше да има избор.