Подозренията убиват

Стоун промърмори, докато я целуваше:

— Без надзор?!

— Е, не съвсем без хич — отвърна Сара, започнала да го разкопчава, — аз ще упражнявам надзора.

Освежени и изцяло отпуснати, слязоха за вечеря в седем и половина и заеха една маса до прозореца в приятния бар-ресторант.

— Спокойно мога да си живея тук — каза Сара, — тази маса и леглото горе ще ми бъдат напълно достатъчни.

— Е, чувал съм и по-лоши идеи — кимна Стоун.

До тях изникна млада келнерка.

— Ще желаете ли нещо за пиене, господин Барингтън?

Стоун погледна Сара.

— Един коктейл с водка, силно охладен и леко подсладен — поръча тя.

— Нека бъдат два — добави Стоун.

Малко след това, когато вече отпиваха от прозрачната бледозеленикава течност от чашите си, келнерката се появи отново.

— Търсят ви по телефона, господин Барингтън. Идете до рецепцията, ако обичате.

— Извинявай — каза Стоун на Сара и взе чашата със себе си. Отправи се към предното фоайе, където му показаха телефонната кабина. — Ало?

— Аз съм, Дино. Разбрах, че караш нещо убийствено…

— Това е самата истина, ще ти го покажа в началото на другата седмица.

— Добре. Как мина с Мителдорфер?

— Не мина.

— Да не би Варковски да ти е попречил да се срещнеш с него?

— Нямаше с кого да се срещна.

— Не загрявам.

— Пуснали са го.

— Освободен под гаранция?

— Не, освободен е безусловно.

На Дино му потрябва доста време, за да проговори.

— Я го виж ти, малкото лайно! Сигурно доста се е подмазвал на Варковски през тези дванадесет години.

— Не бих се учудил. Ходих до магазина, от който е купувал канцеларски стоки за затвора, и разбрах, че там Мителдорфер си е имал офис.

— Офис?! За какъв дявол?

— Точно така реагирах и аз. Продавачката ми каза, че е държал там компютър и се е занимавал с борсови операции.

— Виж го ти! Обзалагам се, че знам за кого.

— За Варковски.

— Съвсем прав си, но не изключвам да е участвал началникът на затвора.

— Продавачката се похвали, че и на нея, и на собственика на магазина е помагал с тънки съвети.

— Да си чувал нещо подобно досега?

— Никога през живота си.

— Е, и къде е сега Мителдорфер?

— Никой не знае. Или поне така твърдят всички. Според дамата от магазина, казал само, че тръгва на запад.

— Божичко! Дано да е така — каза Дино. — Хич не ми се ще да се срещам отново с този тип.

— Някой е отишъл до магазина с черен пикап и му помогнал да си изнесе компютъра и папките.

— Не му липсват приятели, значи.

— О не, поне докато е жив Варковски. Не бих се учудил ако именно капитанът му е помогнал за преместването. А ти какви новини имаш?

— Накарах двама инспектори да прегледат всички разследвания, които заедно с теб сме водили като партньори. Почти всички, които сме пратили на топло, са все още в затвора.

— Нещо около нашия човек?

— Скрил се е. Мисля, че си ближе раните, нанесени от Мери Ан. С превръзка на ухото всеки ще го забележи.

— И ние не видяхме някой да ни следи, когато се измъквахме от града.