Подозренията убиват

— Приятно ми е, господин Мензиес — ръкува се Джеф.

— Сигурен съм, че ще ви хареса.

— Аз също, Джеф — отвърна усмихнат господин Мензиес.

— Кажете, ако има с какво да ви помогна — предложи услугите си Джеф.

— Скъпи — почти шепнешком каза госпожа Мензиес на съпруга си, — Джеф много ми помогна при пренасянето.

— Много благодаря, че си помогнал на жена ми, Джеф — топло изрече господин Мензиес и мушна в ръката на портиера стодоларова банкнота.

Изкачиха се на четвъртия етаж и излязоха от кабината на асансьора. Госпожа Мензиес подаде ключа на съпруга си и го помоли притеснено:

— Ти отключи.

— Разбира се, скъпа. — Мензиес отключи, отвори широко вратата и пропусна съпругата си да влезе. Още от пръв поглед остана поразен колко топлина, уют и красота бе вложила тя в обзавеждането и украсяването на апартамента. Следваше я от стая в стая и одобряваше нейния избор, а от време на време съзираше и по някоя картина или мебел, които бе избирал сам преди години.

Шест стайният апартамент бе идеален за бездетни съпрузи на средна възраст. От прозорците се откриваше гледка към парка и надолу по Парк авеню. — Сигурно ще е много красиво по Коледа — каза той, — с тези дървета по дължината на целия булевард.

— Точно така ми казаха и на мен — отвърна тя, — но ще трябва да почакаме няколко месеца, докато се уверим сами.

Мензиес улови ръцете й.

— Мила моя, направо не намирам думи, за да изкажа колко съм ти благодарен за красиво обзаведения апартамент. Имам чувството, че винаги сме живели тук с теб. — И я целуна нежно.

— За мен беше истинско удоволствие да направя това за теб — каза с усмивка госпожа Мензиес. — Изпълних и всички останали твои заръки. Искаш ли да пийнем по нещо и да си поговорим?

— Чудесна идея — откликна Мензиес. — Може ли за мен да бъде мартини? Толкова отдавна не съм пил мартини. — Настани се удобно на дивана във всекидневната, докато жена му се насочи към барчето с напитките. След малко донесе върху поднос две чаши мартини и сандвичи-хапки, които бе приготвила за завръщането на съпруга си. Остави мартинито си на масичката за кафе, за да вземе една голяма папка.

— Тук са документите — обясни, — всичките са в идеален ред. Това са документите за придобитата собственост върху апартамента, ето банковите документи и декларациите на брокерите по сделката, всичко съм подредила хронологически. Ето паспортът и подадените документи за получаване на шофьорска книжка. Имаш определен час за изпит по управление на автомобил — утре, в три следобед.

Мензиес хвърли едно око на документите и възкликна:

— Направо си чудесна! Направила си го точно както исках. А сега, мила моя, какво ще кажеш за твоите неща?

— И там направих всичко, както го искаше ти. От стария си апартамент не съм пренесла тук нищо, дори и една чаша за чай.

— Надявам се, че си оставила стария апартамент в пълен ред, нали?

— Абсолютно. В него няма нищичко ново; само старите ми вещи, които съм си наумила да даря на Армията на спасението.

— А сега, мила, кажи ми най-важното — казала ли си на някого, че се преместваш тук?