Подозренията убиват

— Боже мили! — възкликна Сара.

— Точно така — каза Стоун, докато наблюдаваше как следващата ги полицейска кола ставаше все по-малка.

После натисна един от запаметените номера на мобилния телефон.

— Кракауер — отговориха му веднага.

— Благодаря ти, Кракауер — обади се Стоун. — Оттук нататък е моя грижа. Можеш да докладваш на лейтенант Бакети, че си ме извел невредим извън града.

— Ясно — каза Кракаеур, — и гледай да не се връщаш.

Стоун изключи линията, задейства антирадарното устройство и се съсредоточи в управлението, внимавайки за полиция. Стори му се, че за по-малко от половината от обичайното време стигнаха до магистралата „Сомил ривър“, по която се насочи на север. Прекоси река Хъдсън по моста „Тапан 3“ и пое по нюйоркската автострада.

— Край това странично стъкло се чува слаб шум — каза Сара. — Струва ми се, че при колко… 120 км в час, не би трябвало да се чува нищо.

— Само, че ние се движим със 180 — поправи я Стоун.

— Уха! Няма ли да ни арестуват?

— Едва ли. — В този момент забеляза в лентата за насрещното движение пътен полицай, който направи обратен завой и тръгна след него. Докато ускори, за да го настигне обаче, Стоун вече беше намалил скоростта до разрешените 100 километра в час. Видя как полицаят започна да пипа нещо по таблото на автомобила си объркан и озадачен израз на лицето, след което направи отново обратен завой и отпраши в южна посока. — Блок. — каза на глас Стоун.

— Какво? — не разбра Сара.

— Току-що блокирах радара му.

— Аз пък си мислех, че неговият радар би трябва да те засече теб.

— Е, да, нормално би трябвало да стане точно както ти казваш.

Малко по-късно Стоун спря на паркинга за посетители пред затвора „Синг Синг“ и отиде на пропуска.

— Мога ли да ви помогна? — попита дежурният.

— Бих искал да говоря с капитан Варковски.

— Изчакайте. — Дежурният вдигна слушалката на телефона, каза нещо и я подаде на Стоун. — Говорете с него.

— Здравейте, капитане — приветства го Стоун. — Аз съм Стоун Барингтън, преди време идвахме тук с лейтенант Бакети.

— Не е възможно да ви забравя — отвърна хапливо Варковски. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Бих желал отново да се срещна с Хърбърт Мителдорфер. Имам само няколко въпроса към него.

— Боя се, че го изпуснахте.

— Изпуснал ли съм го? Да не е в града за покупки?

— Вчера Хърби беше освободен под гаранция.

— Разбирам. — Не беше особено изненадан. — Дали можете да ми дадете адреса, на който ще пребивава под наблюдение?

— Боя се, че не разполагам с неговия нов адрес.

— Бихте ли ми казали поне кой е наблюдаващият го офицер?

— Няма определен наблюдаващ офицер.

— Моля?!

— Освободихме го безусловно.

— Пуснали сте го на свобода безусловно? След кат има присъда за убийство? За първи път чувам подобно нещо!

— Е, да, рядко става така, но и това се случва. Хърби беше безукорен затворник, много полезен за директора на затвора и за мен самия. Психиатричната експертиза подчертава извода, че няма никаква вероятност той да престъпи отново закона.