Подозренията убиват

— И в какво по-точно се изразява това леко блиндиране?

Продавачът отвори една от вратите на колата и натисна някакво копче. Стъклото се прибра до половината.

— Можете да видите, че стъклата са много по-дебели от обикновените — около сантиметър и половина са всъщност, а вратите и подът на каросерията са подсилени с леки, но изключително здрави материали от рода на кевлара. Така тя става неуязвима за стрелба от лекокалибрено оръжие, че дори и от по-тежкото автоматично оръжие. Е, не е в състояние да се опре на някоя базука или ръчна минохвъргачка, за тях е нужно цялостно блиндиране.

Стоун влезе в колата и я огледа.

— Имате спортни седалки, както и скрит антирадар — прошепна продавачът, озъртайки се да не го чуе някой, който открива полицейските радари и ги прави нефункционални. За повечето щати това е в рамките на разрешеното — добави с усмивка.

— Чудесна е — каза Стоун. — Каква е цената?

— Всъщност колата не е наша собственост — отговори продавачът, — принадлежи на вдовицата на един предишен наш клиент, южноамериканец.

— Тя защо е вдовица?

— Защото колата пристигна със закъснение от няколко дена и той не можа да я използва по предназначение.

— Искате да кажете, че е бил в друга кола, когато…

— Точно когато е имал нужда от защитата, която тази кола осигурява.

— Колко иска за нея вдовицата?

— Нещо в рамките на… — и продавачът назова една сума. — Сигурен съм обаче, че тя много иска да я продаде незабавно.

— Ясно — каза Стоун и провери дали не е забравил чековата си книжка.

— Колата е навъртяла около двеста километра, разполага с всички стандартни опции за S600 — продължи продавачът, — включително и мобилен телефон и отделен климатик за задната седалка. С всичкото допълнително тегло на екстрите и блиндирането достига сто километра в час за шест секунди, а и няма стандартното електронно ограничение на скоростта до 210 км/час.

— Каква е максималната й скорост? — попита Стоун, стараейки се да диша дълбоко и равномерно.

— Господ знае — отговори продавачът.

— Попитайте, моля, вдовицата, дали я удовлетворява офертата ми от… — и Стоун уточни каква сума е готов да плати. — Моля да й предадете, че предложението ми е окончателно.

— Позволете ми да се обадя — каза продавачът и отиде към телефона на бюрото си.

Стоун пообиколи колата, погледна багажника и после вдигна капака на двигателя. Погледна вътре и ахна.

Не беше виждал по-голямо техническо чудо, остроумно вместено в нещо, което изглеждаше прекалено малка кола за толкова мощ. Освен това всички части блестяха.

Затвори капака и погледна колелата. Прецени, че сигурно са по-широки от нормалните с поне шест сантиметра, като задните бяха по-широки от предните, а гумите бяха от нископрофилните.

Продавачът се върна при него.

— Госпожата прие офертата ви — каза той, леко изпотен. — Как ще платите — в брой или с кредитна карта?

— В брой, изцяло — отговори Стоун, изваждайки чековата си книжка. — Кога ще мога да я откарам?