Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Станахме очевидци на убийството на жената, коя живееше зад къщата на Стоун. Убиецът страшно приличаше на Мителдорфер отпреди дванадесет години. Самият Мителдорфер обаче вече не изглежда така.
— Странно — обади се Бруъм.
— И на нас ни се стори така. Затова поискахме да разберем дали някой негов роднина не е замесен в този случай. Не можахме обаче да открием такъв — поне до момента. От управлението сега ме информираха, че са разпитвали съседите му. Мителдорфер изглежда чист.
— Той извън затвора ли е?
— Не, но съвсем скоро предстои да го пуснат под гаранция.
— Искаш ли да му направя спънки в комисията по време на обсъждането за освобождаването му?
Дино поклати глава.
— Не изпитвам капка симпатия към него, но не разполагам с никакви уличаващи го факти. Ако стане така, че го освободят, а той след това потвърди подозренията ни, няма да ни е трудно да анулираме освобождаването му.
Бруъм остави вилицата на масата.
— Смятате, че ще излезе от затвора и ще продължи да убива, така ли?
Дино сви рамене.
— Не можем да го твърдим със сигурност. Засега той изглежда като еднократен убиец — убил е жена си в момент на ярост, когато е разбрал, че тя му изневерява. Досега тя беше неговият единствен враг.
— Ако не броим теб и Стоун — допълни Бруъм.
19
На следващата сутрин Стоун се обличаше, когато Сара открехна вратата на банята.
— Защо не ме заведеш някъде в провинцията през този уикенд?
— Къде в провинцията? — попита Стоун.
— Където и да е — махна с ръка тя. — Забравяш, че съм англичанка, че съм като английска роза — примигна игриво. — Нуждая се от често сливане с дърветата и тревата, за да поддържам живи тъканите си. Един селски хотел ще ми дойде съвсем добре.
— Ще взема кола под наем.
— Стоун, нали ми каза, че току-що си получил голям хонорар?
— Така е.
— Купи си кола тогава.
Стоун сви рамене, но се съгласи веднага:
— Дадено.
— Ама да е хубава, моля те.
— Слушам, госпожо.
— О, колко добро момченце си ми ти.
— Ами да, не съм ли добър?
— Нали точно това ти казах преди малко?
Тя излезе гола от банята, което накара Стоун да спре да се облича и да я зазяпа безсрамно.
— А, сега никакви такива — спря го тя. — Имам да ходя до галерията, трябва да почна да окачвам картините, твоите симпатяги полицаи ме чакат в гаража. Да де, само единият е симпатяга.
Стоун поднови обличането.
— Вярно, Кели май не е най-приятната компания, нали?
— Направо си е лайно — отсече тя, след което си обу панталоните и нахлузи пуловера на голо.
— Искаш ли да говоря с Дино да го замени с друг?
— Трай си, Дино и без друго ни прави страхотна услуга. Ще се оправя с Кели.
— Би могла да се оправиш и с мен — прегърна я Стоун.
Тя хвана ръцете му и ги задържа.
— За това ще говорим след като повече няма да съм: принудена да живея при теб — каза. — При това ще направим на някое приятно място, което да е неутрално и да не е близо до легло.
— Съгласен — отвърна той и я целуна бързо.
— Отивай да купиш колата — потупа го по гърба Сара.
Стоун слезе от полицейския автомобил пред магазина на „Мерцедес-Бенц“ на Парк авеню, като не забрави преди това да огледа внимателно улицата.
— Ще се позабавя — каза на полицаите.
— Тъй вярно! На ваше разположение сме — козирува му хитровато единият от тях.
— Да знаеш, Кракауер, че ще се отърва от теб при първата удобна възможност — отвърна му Стоун и тръгна към магазина.
Там бяха изложени половин дузина автомобили. Загледа се в новия SLK 230 — чудесна малка спортна кола кабриолет; прецени я като много готина, но все пак с твърде малки размери. Имаше и един седан S600 — голям, мощен и доста скъп, дори му се стори прекалено.
На най-видното място се въртеше моделът E320, от средните по размер мерцедеси, чудесен светлокафяв металик.
— Ще ми позволите ли да ви покажа нещо? — попита го изникналият досами него мъж.
— Интересува ме осемцилиндров вариант на тази кола — посочи Стоун към „Мерцедес Е320“.
— Е320 ли? Чудесен автомобил. Ако си го поръчате днес, ще ви го доставя до четири месеца.
— О, аз имах предвид да го взема още за днес, за следобед.
— Боя се, че нямаме такава възможност.
На Стоун му стана неприятно. Преди няколко месеца беше карал Е320 под наем в Лос Анжелис и бе останал много доволен от колата. Посочи един голям седан с 12 цилиндров двигател и попита:
— Колко струва?
— Сто тридесет и седем хиляди, без данъците.
Стоун бързо вдигна ръка:
— Достатъчно, няма смисъл да ми изчислявате данъците.
— Много разумно от ваша страна — отвърна мъжът. — Почти веднага мога да ви осигуря един S500, 8-цилиндров.