Подозренията убиват

Намери го точно там, където я бе помолил да сложи пликовете, и си каза наум: „Тя е наистина прекрасен организатор.“ Постави вестника в плика, затвори го и го залепи, след това написа За г-н Смит и адрес. Погледна колко е часът и се върна във всекидневната.

— Скъпа — каза, — искам да те помоля да свършиш още нещо, ако не възразяваш.

— Не, Хърби — отговори тя, — нямам нищо против.

— Ей! — възкликна той и вдигна предупредително пръст.

— О, да, извинявам се, Хауърд.

— Ха така, недей да забравяш. Хайде ела, докато слизаме, ще ти обясня за какво става дума. — Излязоха от апартамента и се качиха в асансьора. — Вземи този плик.

Тя пое плика и прочете За г-н Смит.

— Така, написал съм и адреса, в Лонг Айлънд Сити.

Поръчал съм ти кола и шофьор. Искам от теб да занесеш плика на този господин и да му го оставиш срещу разписка. Срещу разписка — това е особено важно.

— Каква разписка? — попита тя.

— Нека напише: „Получих плик с документи от г-н Мензиес“, и да го подпише с пълното си име — Франклин П.Смит.

— Разбирам — каза тя. В този момент стигнаха във входното фоайе.

— Ще искате ли да ви намеря такси, господин Мензиес? — попита портиерът.

— Не, Джеф, благодаря. Мисля, че колата вече трябва да ни чака… да, ето я — и махна с ръка към един спрял черен линкълн, който по нищо не се отличаваше от хилядите подобни в града. Шофьорът имаше превръзка над лявото си ухо. Мензиес отвори вратата на колата и жена му се настани вътре. — Шофьорът знае адреса и ще те придружи до апартамента на получателя. Ще се видим след около час, скъпа.

— Разбира се, мили — каза тя и му махна с ръка.

Колата потегли.

Мителдорфер — сегашният Мензиес, се обърна и се върна в блока. От гърдите му се откъсна дълбока въздишка. Чувстваше се истински свободен, след като се беше погрижил и за тази малка подробност. Сега вече можеше да довърши няколкото останали дреболии и след това да започне новия си живот. Но първата точка от плана беше да нанесе болезнения удар.