Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Да, така твърди и Кракауер.
— А пък щом излязох на магистралата „Уестсайд“, направо никой не можеше да ме задмине.
— Какво чудо караш?
— Почакай и ще го видиш с очите си.
— Как е хотелът?
— Прекарвам си страхотно, като изключим факта, че сега говоря с теб, вместо със Сара.
— Чао тогава.
— Чао! — Стоун затвори телефона и се върна на масата.
— Дино беше, нали? — попита Сара.
— Той.
— Значи е знаел преди мен къде ще прекараме уикенда?.
— Че аз да не съм имал намерение да поднасям изненада на Дино?
— Добре казано.
— Гладна ли си?
— И още как!
— Госпожице, донесете листа за храната и вината, ако обичате.
Ометоха до шушка пушената сьомга, печения фазан и бутилката хубаво каберне и заситени, се качиха в апартамента си.
След като се любиха, Стоун се разнежи:
— Много ми е приятно с теб. Бих искал да си до мен постоянно.
— Моля се на Бога това да не е предложение — каза тя, повдигайки главата си от рамото му.
— Не е, все още.
— Но не задълго, така ли?
— Твоя воля — въздъхна той, — но бих искал да ти припомня, че поне формално ти нямаш дом.
— И кой е виновен за това?
— Аз, вината е изцяло моя. И за да я изкупя, ти предложих легло… по-точно дом.
— При това много хубава къща — каза Сара, — тя беше направо в развалини по времето, когато отпътувах за Италия.
— Как смяташ, дали ще се чувстваш в нея като у дома си?
— Мисля, че с теб ми е уютно.
— Е, значи всичко е наред.
— Напротив.
— Какво?
— Нали знаеш — аз съм момиче от провинцията, на мен ми трябва къща извън града.
— И къде да бъде?
— Само не в Хамптън, на тамошните хора съм се нагледала достатъчно.
— Тогава къде?
— Защо не тук, харесва ми?
— Не мисля, че този хотел ми е по джоба. Не мога го платя, дори и да взема кредит.
— Тогава ще ме устрои една обикновена къща, не много голяма, нещо като хижичка.
— Не звучи зле — съгласи се той. — Защо не потърсим утре някой агент на недвижима собственост?
— Сериозно ли го казваш, Стоун?
— Да не мислиш, че го казвам само защото ме прие в леглото си?
— Да.
— Значи си продажно момиче.
— Ще видим утре сутринта — промърмори тя и притисна голото си тяло към неговото.
Стоун заспа с една-единствена мисъл в главата — къде ли би могъл да се намира в момента Мителдорфер?
22
Стоун седеше в джипа на мястото до шофьора и се опитваше да не заспи. Зад волана на черния „Рейндж роувър“ беше Каролин Клем, агент на недвижими имоти. До този момент им бе показала около дузина къщи; всичките хубави, но все с нещо не подхождаха. Сара дремеше на задната седалка. Колата спря рязко и окончателно разсъни Стоун.
— Какво ще кажете за тази? — попита агентката.
Стоун огледа къщата отпред — много голяма и красиво облицована с дърво.
— Ключът е в джоба ми — подканващо изрече Каролин.
— За Бога — изпъшка Стоун, — не искам да обикаляме всички къщи, които се продават, а да гледаме само онези, които отговарят на възможностите ми.
— Не става дума за тази — поясни Каролин, — погледни онази там, Стоун се обърна надясно, както му сочеше агентката.
Там имаше умалено копие на първата къща.
— Голямата я наричат „Скалите“ — обясни Каролин, а малката е построена като къща за пазачите при входа на имението.
— Хайде да я разгледаме — предложи Стоун.
Каролин паркира колата на алеята, зад редицата от вечнозелени дървета, които частично закриваха къщата откъм пътя. Беше дървена, във викториански или в стил „кралица Ана“, с кула, която заемаше половината от фасадата.
— Две спални, две бани, отделна тоалетна, гараж и приятен малък басейн зад къщата — изрецитира Каролин, слезе от колата и ги поведе по алеята към входа.
Когато влязоха вътре, Стоун и Сара се оказаха в по-просторно помещение, отколкото бяха очаквали. В далечния край блестеше модерно обзаведена кухня, дървеният под бе излъскан наскоро.
— Строена е през 1889 г., едновременно с голямата къща — обясняваше им Каролин, — но когато първоначалният им собственик се преместил, ги продал отделно една от друга, така че „Скалите“ е сменила оттогава двама-трима собственици.
— Да се качим на горния етаж — предложи Сара.
Изкачиха се по хубаво изработено стълбище до голяма спалня с баня и една по-малка, само с душ. Надникнаха в шкафовете за дрехи и отвориха прозорците, за да видят гледката — към голямата къща и към училището оттатък улицата. После се върнаха на партера.
— Цялата тази част на града се нарича Грийн — обясни Каролин. — Тя е най-старата и най-търсената сега.