Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Жената мориш или не разбираше основния език, или не искаше да се признае за победена. Мъкнеше се подире му, потеглила зарзаватчийската си количка, и тикаше в ръцете му бледочервения пъпеш с двойна луковица в края, като не спираше да бърбори на неразбираемия си език.
— Днес няма да стане — твърдо повтори Уедж.
Огледа се за някой от другарите си от Червената ескадрила сред тълпата купувачи. Джансън и Тайко май поназнайваха нещо от езика на моришите, но за беда никой от двамата не се виждаше наблизо. Зърна един процеп сред плътното множество на пазара и се устреми към него.
— Утре — обеща пътьом на продавачката.
— Какъв як проклет военен пилот, а не може да каже „Не“ — чу гласа на Джансън.
— Не го купих, нали? — докачено отвърна Антилис и се обърна към приятеля си, широко ухилен насреща му. — Къде беше, когато ми трябваше?
— Видях почти цялото представление — още по-широко се ухили Джансън. — Много ми хареса, когато вдигна ръце, за да й кажеш, че не искаш да го купиш.
Уедж присви очи.
— Това не означава ли „Не“ тук?
— Не точно — отговори пилотът, очевидно забавлявайки се. — Означава, че не го искаш на тази цена, но може и да го купиш, ако намали.
— О, много съм ти благодарен за сведението — сърдито се сопна командирът на Червената ескадрила. — Нищо чудно, че така се беше лепнала за мен.
— Галактиката е голяма — философски заключи Джансън. — Човек трябва да научи страшно много неща. Ела с мен, открих недалеч от тук един твой стар приятел.
— Само да не иска да ми продаде нещо — измърмори Уедж под нос и последва Джансън в тълпата. — Някакви новини от базата?
— Рано е — отвърна Джансън през рамо. — Срещата започна преди половин час. Като се знае какъв е генерал Бел Иблис, сигурно още не са свършили с приветствията. Я гледай! Генерале!
На няколко крачки пред тях се обърна един мъж с открояваща се осанка, наметнат с черен плащ.
— Виж ти! Виж ти! — проби си път Уедж през минувачите и протегна ръка. — Генерал Калризиан!
— Вече само Калризиан — поправи го Ландо, пъхна укоуийския пъпеш, който стискаше, под мишница и пое ръката на пилота. — Кариерата ми в армията приключи. Радвам се да те видя, Уедж!
— И аз. Какво правиш из тия краища?
— Опитвам се да стигна до генерал Бел Иблис — кимна Ландо към пирамидалните кули за кацане на базата на Новата република, които се издигаха над всички други постройки в града. — Трябва да направим нещо срещу пиратите около Варн.
— Удариха доставките ти на руда, нали? — попита Уедж.
— Не само това. Плашат клиентите — обясни Ландо. — Не знам дали сте чули, но направих казино и наблюдателна галерия на „Дълбоките джобове“.
— Изглежда, работата ти се е разраснала — отбеляза Джансън.
— Нямаш представа, колко интересен е за наблюдаване подводният рудодобив — отвърна Калризиан. — Всъщност при пълно натоварване казиното може да изплати разноските за цялата операция. Но ако клиентите се страхуват, няма да стане.
— Пиратите са се развърлували кажи-речи навсякъде — съгласи се Антилис. — Опита ли се да говориш с Корускант?
— Опитвах се и останах без глас — кисело отвърна Ландо. — Бюрокрацията е досущ като имперската. Дори някои от чиновниците са си същите.
— Тази, последната реорганизация трябва да оправи нещата — каза Уедж и се опита да отклони разговора от вечно болната за него и другарите му от Червената ескадрила тема. — С прехвърлянето на повече власт в секторите и системите може да се реши проблемът с бюрокрацията. Империята бе признала, че централизацията не действа — той вдигна глава към ясното синьо небе — Странно как се обръщат нещата. Спомням си времето, когато, ако човек се намираше толкова близо до границата на Империята, трябваше да спи в изтребителя си, а сега се разхождаме спокойно, сякаш сме на Свайвърн или Орд Мантел.
— На твое място не бих бил толкова спокоен — предупреди го Джансън. — Империята не е разрушена и все още може да нанесе доста силен удар.
— И преди е изглеждала готова да се предаде — добави Ландо. — Спомняте ли си какво беше, преди върховният адмирал Траун да се върне от изгнанието си?
— Уедж! — надвика нечий глас гълчавата. — Ей, Уедж!
Пилотът зърна една рошава светлокафява коса сред множеството и махна с ръка.
— Насам.
— Кой е? — надигна се на пръсти Калризиан.
— Тайко Селчу. Един от пилотите в Червената ескадрила. Не знам дали го познаваш.
— Уедж, трябва да чуеш какво казва онзи човек — каза Тайко, когато стигна до тях. Гласът му бе напрегнат, лицето сериозно. — Ей там…