Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
След това първожрецът, Минакт и Мабен се поклониха и си тръгнаха.
Амеротке погледа след тях и изчака Надиф да се приближи.
— Да, Ваше Превъзходителство — началникът застана с ръце на хълбоците, стиснал гневно устни, — предполагам, че ще продължите да настоявате, че Ипуе и Хаят са умрели от удавяне, при инцидент?
— Не, началнико, не! — потупа го по рамото Амеротке. — Вярвам ви, Надиф, вие сте с остър и проницателен ум и с набито око — той потупа полицая и по гърдите. — Вярвам, освен това и на сърцето ви; то е чисто, то говори истината. Вярвам, че сте прав: Ипуе и Хаят са били убити.
Надиф го зяпна така слисано, че Амеротке се разсмя.
— Помните ли лотосовия басейн в дома на Ипуе?
Надиф кимна.
— Какво беше разсипано по керамичните плочи около басейна, а също и по пътечката между басейна и тревната площ в края на моравата?
— Лапис лазули — отвърна Надиф бавно. — Поставен е там за украса, а също и за да подсигури на босите мокри крака по-стабилно сцепление върху плочките, за да не се хлъзгат.
— Намерихте ли някъде по тези две тела, по ръцете, по краката, по стъпалата някакви остатъци от лапис лазули? — попита Амеротке.
Надиф, с ококорени очи и зяпнала уста, се втренчи в някаква точка зад главата на Амеротке.
— В името на Бога на светлината — въздъхна той, — не, не намерих.
— Нито пък надзорникът на смъртта — добави Амеротке. — Началнико, помислете си за лотосовия басейн. Вие сте минали през градинската врата и сте влезли в павилиона. Къде бяха телата?
— В павилиона, лежаха на пода, прибрани заради жегата и слънцето.
— Какво друго имаше там?
— Кана, чаши за вино. Помня ги добре, аз пръв ги обследвах.
— Какво друго?
— Няколко халата, стъкленици и делви със зехтин, ленени кърпи… да, и тръстикови сандали.
Амеротке кимна:
— Ипуе и Хаят сигурно са носили сандалите от къщата до басейна. Трябвало е да минат по пътеките, по които биха могли да наранят краката си. Сега помислете, началнико, това е много важно. Питах за това и преди. Установихте ли някакви следи от лапис лазули по краката на жертвите или в басейна?
Надиф затвори очи, поклащайки се леко, сякаш се вслушваше в ритъма на птичите песни в клоните над тях.
— Не — той отвори очи, — помня изрично, че огледах щателно за всякакви изменения на цвета на кожата и особено по пръстите и отзад, на врата, но не видях нищо. Двете тела бяха извадени от водата и поставени в павилиона.
— А в самата вода?
— Имаше малко прах от лапис лазули, който плуваше по повърхността.
— Аз също го видях — каза Амеротке, — но ние не знаем дали не е попаднал там от краката на охранителите, които са тичали по пътеката и са скочили във водата, за да извадят телата.
— Но аз съм сигурен — вдигна Надиф ръка. — Абсолютно съм сигурен. Не видях никакъв лапис лазули по жертвите; на практика долната част на ходилата им бе напълно чиста — той избърса стичащите се капки пот от брадичката си. — Следя логиката ви, господарю Амеротке. Ако Ипуе и Хаят са събули сандалите си и са пристъпили към басейна, част от този прашец щеше да полепне по кожата на краката им. Ние не открихме нищо подобно. Следователно, възможно е двамата да са били мъртви още преди да влязат във водата, просто са били занесени вътре от техния убиец. А как е успял да се прехвърли през оградата и да проникне вътре, без да бъде забелязан и без да се вдигне тревога, е просто загадка. Но, все пак — сви рамене Надиф, — може би след като са влезли в басейна, прахът от лапис лазули се е отмил?
Амеротке кимна и погледна настрани. Той чувстваше, че подобно доказателство не представлява нищо повече от сламката за удавника и все пак не искаше да обезсърчава проницателния началник на Меджай. Самият той чувстваше, че нещо страховито витае около тези смъртни случаи. Те не бяха нещастни случаи. Твърдението на Надиф, че подобно съвпадение е просто невъзможно, беше твърде правдоподобно. Но как биха могли да докажат, че смъртта на Ипуе и Хаят е резултат на предумишлено убийство?
— Надиф — Амеротке си придаде възможно най-решително изражение, — нуждая се от помощта ви. Най-напред ще претърсим стаята на Хутепа, може би ще открием нещо.
Той отиде до Шуфой и се наведе над него. Джуджето, полузадрямало, се бе излегнало на земята.
— Дребосъче — прошепна му Амеротке, — възстанови ли се от виното, което изпи вчера?
Шуфой отвори очи.
— О, да, господарю, аз просто размишлявам.
— За какво?
— За всички тези текущи събития. Мисля също и за това, че трябва да вземем нашия изтъкнат началник на Меджай и да отидем да пийнем по няколко чаши вино, пък и да хапнем по някой и друг резен месо и пресен хляб. След това вероятно ще можем да научим нещо.