Отровителят от Птах

— Върховният жрец може би е прав, господарю. Нали разбирате, когато авторът на Книгите на гибелта е бил осъден и екзекутиран, името му е изтрито от всеки документ, от всяка табличка46, от всеки надпис и папирус. Той е бил прокълнат и заедно с това и неговата памет. Никакви следи не са останали от него. Но легендата твърди, че в подземните тунели, тук някъде наблизо лежат и тялото му, и неговата прокълната книга.

— А Хутепа? — внезапно попита Амеротке. — Тя пък защо е трябвало да бъде убита?

— Явно е била много близка приятелка с Рекхет — заяви Минакт. — Това е вярно, нали Мабен?

Свещеникът, потънал в собствените си проблеми и печал, простичко кимна.

— И? — попита Амеротке.

— Според наш източник — промърмори Ени — тя е насочила Меджай към мястото, където могат да го арестуват. Началникът Надиф вероятно ще знае повече от нас за това.

— Значи — Амеротке сгъна ветрилото и го пъхна обратно в джоба си, — Рекхет може да се е върнал и да я е убил като акт на отмъщение!

— Възможно е — съгласи се Минакт, после загрижено поклати глава. — Вече говорих с отец Ени за това, всички трябва да бъдем много внимателни. Тревожа се за Хинкуи. Дали е болен от някаква заразна болест, или от нещо, което е ял? Дали проблемът е някакво сърдечно заболяване, или това отново е работа на Рекхет? Дали не е решил да търси отмъщение тук, из Храма на Птах?

— Кажете ми нещо — Амеротке обхвана лицето си с ръце и се замисли за малко.

— Да, Ваше Превъзходителство — Ени нетърпеливо потропваше с крак, изгарящ от желание да си върви.

— Според вас — бавно отговори Амеротке — Рекхет е бил жрец-лечител, когото някои от колегите му са заподозрели. Не, не, това не е точно така. Колегите му са заподозрели просто, че Рекхет е бил някой от Храма на Птах, така ли е?

Ени кимна.

— Усербати и неговите колеги са били отровени — продължи Амеротке. — После са открити доказателства, които са отвели до определен жрец-лечител. Той е бил арестуван, открити били още доказателства и е бил осъден. Така ли е?

Ени кимна.

— Но защо онези жреци-лечители, колегите му, са заподозрели, че Рекхет е някой от Храма на Птах, ето това ме интересува на първо място.

— Все пак началникът Надиф разполага с повече факти от нас — каза Ени. — Това, което ние знаем, господарю Амеротке, е, че повечето от жертвите на Рекхет бяха преуспяващи хора — изтъкнати личности, патрони на този храм, поклонници и посетители на нашите свети места. А както знаете, в Тива има престъпници, които може да бъдат наети да извършат най-грозно злодеяние само срещу няколко зрънца злато или сребро. Едно нещо обаче оставаше неизменно: повечето от жертвите, на практика дори всички отровени, бяха имали нещо общо с Храма на Птах. Те или го бяха посещавали наскоро, или бяха в близки връзки с някой посетител. Както казах — Ени посочи Надиф, все още стоящ на площадката на стъпалата, водещи към Уабет, — той може да ви каже повече от мен.

— И ние имаме вашето позволение да претърсим стаята на Хутепа?

— Разбира се — Ени загърна по-плътно шала около раменете си. — Е, господарю Амеротке, имам и други задължения.