Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
— Да се хванем на бас?
— Не. Къде е този Глупи сега?
Гринбърг явно се обърка.
— Шефе, предстои да направя доклад, който сега е в микрофилмовата лаборатория. Всеки миг ще бъде на бюрото ви.
— Добре, значи този път все пак реагираш бързо. Казвай.
— Сприятелих се с местния съдия и го помолих да ме държи в течение. Естествено те не можеха да хвърлят тая твар в някоя тамошна бастилия. Всъщност няма никаква достатъчно здрава сграда, където да го приберат; поучиха се от грешката си с клетката. Нямаше и какво да се построи набързо, пък и да бъде достатъчно здраво… Повярвайте ми, клетката, която звярът счупи, наистина беше солидна. Местният полицейски шеф обаче имал страшно хрумване. Разполагал с празна цистерна от железобетон, със стени, високи около трийсет стъпки — част от пожарната им система. Построили наклонена платформа, по която натикали животното вътре, а после махнали платформата. Смятали, че са се изхитрили, понеже звярът не може да скача.
— Звучи добре.
— Да, но това не е всичко. Съдията О’Фаръл ми каза, че шефът на полицията бил толкова изнервен, че решил да не чака благословията на Департамента и се заел с унищожаването на звяра.
— Какво?!
— Чакайте да свърша. Не казал на никого, обаче уж по някаква случайност през нощта входният клапан бил отворен и цистерната се напълнила. На сутринта Глупи се намирал на дъното. Тогава полицейският началник Драйзър решил, че „нещастният случай“ е завършил успешно и че звярът се е удавил.
— И после?
— А Глупи се чувствувал отлично. Прекарал няколко часа потопен, но когато водата се опекла, събудил се, изправил се и казал: „Добро утро!“
— Сигурно е земноводно. Какви мерки взе, за да спреш тия своеволия?
— Още малко търпение, сър. Драйзър знаел, че огнестрелното оръжие и експлозивите са безполезни… нали четохте протокола… поне ако са със сила, която може да се употреби безопасно в рамките на един град… Затова опитал с отрова. Без да знае каквото и да е за животното, той използувал пет-шест вида отрова в количество, достатъчно за цял полк, като скрил отровата в разни храни.
— Е, и?
— Глупи погълнал всичко. Не дал признаци дори на сънливост, нещо повече, сякаш апетитът му се раздразнил, защото следващото, което изял, бил клапанът и цистерната отново се напълнила. Наложило се да спрат водата от помпената станция.
Кайку се изхили.
— Тоя Глупи започва да ми харесва. Значи изял клапана, така ли? А от какво е бил направен клапанът?
— Не зная. Вероятно от някаква сплав.
— Хм… Явно обича да си похапна и груби деликатеси. Сигурно има гуша като на птиците.
— Нищо чудно.
— И какво направил после шефът на полицията?
— Засега нищо. Помолих О’Фаръл да внуши на Драйзър, че ако не престане да пречи на Департамента, не е изключено да свърши в изправителна колония на трийсет светлинни години от Уествнл. Така че сега Драйзър е в очакване и се чуди как да реши проблема си. Последното му хрумване е да засипе Глупи с бетон и да го остави да умре от естествена смърт. Обаче О’Фаръл му е забранил, смята го за нехуманно.
— Значи Глупн все още е в цистерната и чака да се намесим?
— Да, сър. Поне така беше вчера.
— Е, сигурно мохе да почака и там, докато се измисли нещо друго — каза Кайку и взе резюмето от доклада на Гринбърг заедно с препоръките.
— Да смятам ли, че отхвърляте действията ми, сър?
— Не. Какво те накара да си го помислиш? — И Кайку подписа заповедта, с която се нареждаше Глупи да бъде унищожен, след което я пусна по пневмопощата. — Не се противопоставям на ничии решения, без да уволня съответния служител. А за тебе имам друга задача.
— О! — За миг Гринбърг изпита жалост. С облекчение очакваше, че шефът му ще отмени смъртната присъда на Глупи. — Е, лоша работа, но… звярът наистина беше опасен.
Господин Кайку продължи:
— Страх ли те е от змии?
— Не. Дори ми харесват.
— Отлично! Макар че това е чувство, което не мога да си представя. Винаги съм се боял до смърт от змии. Веднъж, още като бях дете, в Африка… Както е да е. Не помня, случвало ли ти се е досега да работиш с рарджилианци?
Гринбърг изведнъж разбра за какво става дума.
— Използувах един рарджилианец като преводач в случая с Вега VI. Разбирам се с рарджилианците.
— За съжаление с мене не е така. Имам една работа, в която участвува рарджилиански преводач, някой си доктор Фтамъл. Може и да ти е познато името му.
— Да, разбира се, сър.
— Да си призная, независимо, че е рарджилианец… — Кайку изговори последната дума така, сякаш беше неприлична — на доктор Фтамъл му няма нищо. Но едно по-близко общуване може да докара някоя беля… а пък тая моя фобия пречи на носа ми да усети белята. Така че известно време ще те пусна като мой помощник, да душиш вместо мене.