Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Тогава Кубрат видя как в това огромно сърце бавно влезе Моходу Хеу. Да, Моходу Хеу яздеше през степта, която беше сърцето на Кубрат, и идеше бавно, бавно, като насън, а конят му летеше на скокове, защото снегът беше дълбок и конят се изправяше на задни крака и се хвърляше напред, сякаш с всеки скок прескачаше препятствия. И над главата на Моходу летяха черни като гарвани парчета сняг, вдигнати от копитата на коня. И на гърба на Моходу Хеу се вееше черното му наметало, сякаш той яздеше крилат кон. А Моходу Хеу се беше изправил на колене върху седлото, приведен напред, сякаш искаше да полети преди коня. И всяко движение беше странно, невероятно бавно, като непоносимото свиване на Кубратовото сърце, та конят сякаш прескачаше не дълбокия сняг, а цели години.
Като в сън призракът на Моходу Хеу плавно се спусна от коня, като в сън голите му пестници заудряха голите вкаменени гърди на Кубрат. И ледът се пръскаше със звън като разчупена чаша. А когато Кубрат пое дъх, върху него се срина сребърният водопад на отключените и размразени багри и звуци, та Кубрат рухна на колене като пречупена статуя. И видя на височината на очите си как пълната с блестящ бял сняг шепа на Моходу Хеу — сякаш Моходу Хеу държеше шепа бисери — премина върху червеното острие на сабята му и бисерите се превърнаха в шепа рубини. А острието светна на слънцето. Тогава Кубрат вдигна очи и видя надвесено над себе си лицето на Моходу Хеу, пресечено от наниза на зъбите му, блестящи като острието на сабята.
А след три дни Моходу Хеу поля с вода и остави сред степта голата ледена статуя на кагана Тун Шеху, и с него сто статуи на военачалници от племената нушиби, всички оковани от прозрачната броня на леда. Направи го, защото Тун Шеху изкла болгарските заложници и с тях тримата синове на Моходу Хеу.
Така Кубрат стана наследник на Моходу, защото беше син на сестра му, а болгарите признаваха на жените равно право на власт върху престола.
Но в ония дни Кубрат не мислеше, че е престолонаследник, защото месеци наред се будеше, облян в студена пот, и му се струваше, че е в леденото тяло на Тун Шеху и гледа пред себе си бялата степ — защото Кубрат беше сигурен, че времето замръзва с последното свиване на сърцето и се превръща в едно безкрайно бяло мигновение. И се будеше — докато разбра, че неукротимият Алп Илитвер, сегашният повелител на савирите и барсалите, тогава двадесетгодишен безумец, отчупил статуята на Тун Шеху като ледена шушулка и я закарал в Кавказ, та я потопил в каменно корито с алански мед, който не замръзва. И Тун Шеху все още лежи и гледа през жълтия мед — и казват, че болгарските жреци викат с духа му дъждове и вятър, но това бяха навярно само бури с град и гръмотевици, а не напоителен валеж, защото Тун Шеху беше жесток и опак човек.
И така — хан Кубрат се вледени, щом видя Аспарух и го помисли за възкръсналия юноша Кубрат. Хан Кубрат се превърна в ледено изваяние, както край реката в далечната Джунгария в ония далечни години. И усети същата непоносима болка в сърцето си. И отново сърцето му се сви, а после се изду, та степта и небето, и целият видим свят се превърнаха в негово сърце.
Тогава в Кубратовото сърце бавно се плъзна призракът на младия Кубрат и тръгна срещу вледенения хан. А след Аспарух послушно плуваше конят на мъртвия Абд ар Рахман. И Аспарух — който също като че ли живееше насън — вдигна ръката си, а в дланта му лежеше сребърно-златното прорязано яйце. И Кубрат прочете през ледената завеса, обковала зениците му:
„Аз съм ти. Слушай и се подчинявай.“
И жрецът стоеше неподвижен и напрегнат като хищник, готов да скочи. Той също не дишаше и повтаряше вцепенението на стария хан, но беше готов да протегне единствената си ръка, ако ханът залитне, или да удари момчето, което порази хана. А хан Кубрат, щом прочете надписа върху монетата, чак сега дълбоко въздъхна. Издигна десницата си, та сложи длан върху гърлото на Аспарух — палецът от едната страна, показалецът от другата страна, върху жилите, които бавно тупаха на мургавия дълъг врат. И другата си ръка ханът вдигна, та сграби с нея своето собствено гърло. И хората помислиха, че ханът иска едновременно да удуши и момчето, и себе си.