Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Тогава пред очите на Кубрат светна нова истина, като че ли падна светкавица, та затъмни блесналата степ. И падна втора, и трета мълния, всяка по-нетърпимо светла, докато му се стори, че ослепява.
Най-напред Кубрат си спомни — а той го знаеше още навремето, че образът на съня се различаваше от неговото собствено отражение в огледалото, защото плещите и устните на образа бяха по-широки. И сега Кубрат видя, че плещите и брадичката на Аспарух бяха по-широки, отколкото неговите собствени плещи и устните му.
После Кубрат като че ли се докосна до тайната, която носеха тези образи, очертани от сребърно сияние — образът от съня, образът на младия Кубрат в огледалото и образът на Аспарух пред снежната степ. Нима… навремето Кубрат беше сънувал Аспарух? Не себе си?
И накрая за трети път в този ден при Кубрат се върна мъртвият Моходу Хеу. И Кубрат разбра — навремето, когато беше висок колкото ложето на майка си, той — Кубрат, не беше сънувал себе си, не беше сънувал Аспарух, а беше видял в огледалото отразения Моходу Хеу. И не беше това съновидение, нито ясновидство. Когато той — Кубрат, беше на три-четири години, Моходу Хеу е бил на четиринадесет години и огледалото е отразило неговото юношеско лице. А племенникът Кубрат беше повторил образа на вуйчото Моходу Хеу.
И Кубрат разбра — сега Аспарух, негов син, повтаря не само чертите на баща си, но и чертите на неистовия Моходу Хеу.
10.
А трябва да се върна още една година назад, в година Дилом — ще рече Змия. И самият Аспарух беше роден в Дилом Твирем, когато слънцето е било в съзвездието Дилом — Змия, на гръцки Дева, а луната в делението Твирем — девето. Така звезда на Аспарух беше Спика, която е първа звезда на съзвездието Дева, а около тази звезда като около златен гвоздей се въртят кръговете на болгарското време и на нея е окачено болгарското летоброене.
И ето как Аспарух получи името, с което го знаят всички и с което ще го знаят. Защото като дете той беше наречен Марал, което ще рече Елен. Болгарите, както и много други племена, менят имената на момчетата, когато станат мъже или когато извършат подвиг. А пък Аспарух получи името си, преди да стане мъж и без да мръдне дори ръката си — и всъщност за това, че не мръдна дори ръката си. И стана това в годината, преди Аспарух да срещне баща си Кубрат.
Имаше в племето на оногурите два могъщи рода. Единият се казваше Кувияр, другият Чакарар. А Кувияр бяха в деветото коляно на оногурите, където беше и родът Акага, пък Чакарар бяха в седмото коляно. И момък от рода Чакарар отвлече девойка от рода Кувияр и я позна. А девойката преди него не познаваше мъж. И като спа с девойката, момъкът я намрази, а сърцето на девойката се прилепи към момъка. И той я пусна да си върви в шатрата на баща си, в рода Кувияр. И всички мъже от рода Кувияр се заклеха да отмъстят за сестра си, макар, разбира се, тя да не можеше да бъде сестра на осемдесет души войници. Но в рода всички са братя и сестри и както конете и шатрите са общи, така е обща и честта. То се знае, че конете и шатрите вече не са общи, а силните вземат своето, но честта още беше обща. И степта щеше да се окървави от враждата между двата рода, както се е окървавяла от памтивека. А момъкът даваше двойно вено за девойката, но не я искаше в шатрата си.
Тогава Акага извика брата на момъка и го накара да вземе момичето. И човекът се съгласи, а беше той по-силен и по-добър от своя брат насилник. И старейшината на рода Чакарар реши да направи угощение, на което да покани силните мъже на двата рода да се помирят. Старейшината покани и Акага, ако и да не се канеха жени на тези угощения, но Акага не се броеше ни за жена, ни за мъж. А когато няма мъж от един поканен род, то може да го замести всяко мъжко дете, дори едвам да е проходило. Жена не може да отиде, както вече се каза. И Акага взе Аспарух — който още не се наричаше Аспарух, а Марал — за да се обляга на рамото му, макар да имаше сто души мъже в рода си, които носеха оръжие.
И Акага тръгна да приготви кумис за угощението. А беше късна пролет, тревите стигаха до пояса на човека и се подвиваха под коремите на конете, та отскачаха между задните им крака и рошеха опашките им. И конете се оправиха след зимата и кожите им лъснаха, сякаш току-що бяха къпани. И жените дояха всяка млечна кобила по четири-пет пъти на ден, та имаше доволно много кобилешко мляко.