Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Валери още седеше на пода с пребледняло лице.
— Май няма да е лошо да премислиш идеята си за работа като ловец на престъпници — предложих й.
Може би аз също трябваше да си помисля по въпроса.
Валери потегли към дома на родителите ми, за да открие валиума си, а аз звъннах на Рейнджъра.
— Ще се откажа от този случай — казах му. — Ще го предам на теб.
— Обикновено не се отказваш — отвърна Рейнджъра. — Какво става?
— Дечуч ме прави да изглеждам като пълен идиот.
— И?
— Дуги Крупър е изчезнал и смятам, че изчезването му е свързано по някакъв начин с Дечуч. Тревожа се, че излагам Дуги на опасност, тъй като непрестанно оплесквам работата с Дечуч.
— Вероятно Дуги Крупър е бил отвлечен от извънземни.
— Искаш ли да поемеш случая или не?
— Не искам.
— Страхотно! Майната ти!
Затворих телефона и му се изплезих. Грабнах си чантата и якето и изхвърчах от апартамента.
Госпожа Дегузман стоеше във фоайето. Тя е от Филипините и не говори и дума английски.
— Унизително — оплаках й се горчиво.
Госпожа Дегузман се усмихна и закима като едно от онези кучета, с които еснафите украсяват задните прозорци на колите си.
Метнах се в хондата и започнах да обмислям подходящи фрази. „Приготви се да умреш, Дечуч“, „Край на нежното отношение. Това е война.“ Но не ми дойде никаква идея как да намеря Еди, затова потеглих към сладкарницата.
Беше почти пет часът, когато се прибрах у дома. Отворих вратата и едва сдържах писъка си. Във всекидневната ми имаше мъж. Погледнах още веднъж и осъзнах, че това е Рейнджъра. Седеше спокойно в едно кресло и ме наблюдаваше замислено.
— Затръшна ми телефона — каза той. — Никога не ми затръшвай телефона.
Гласът му беше тих, но, както винаги, се налагаше авторитетно. Беше облечен в черен панталон, лек черен пуловер с навити ръкави и скъпи черни патъци. Косата му беше късо подстригана. Бях свикнала да го виждам в командоско одеяние и с дълга коса, затова не го познах веднага. Предполагам, че точно това целеше.
— Маскиран ли си? — попитах.
Той се загледа в мен, но не отговори.
— Какво има в торбата?
— Канелена кифла за спешни случаи. Какво правиш тук?
— Реших, че можем да сключим сделка. Много силно ли искаш Дечуч?
Олеле майчице!
— Какво имаш наум?
— Намираш Дечуч. Ако имаш нужда от помощ, за да го заключиш, веднага ми се обаждаш. Ако успея да го пленя, ще прекараш нощта с мен.
Сърцето ми спря. Двамата с Рейнджъра играехме тази игричка от известно време, но досега не бе казвано нищо толкова сериозно.
— Аз съм почти сгодена за Морели — отвърнах.
Рейнджъра се усмихна.
Мамка му!
Чу се превъртане на ключ в ключалката и вратата се отвори. Морели влезе в апартамента ми. Двамата с Рейнджъра си кимнаха учтиво.
— Свърши ли мачът? — попитах Морели.
Той ме погледна убийствено.
— Мачът свърши. Работата ми като гувернантка също. Не искам да виждам този тип никога вече.
— Къде е той?
Морели се обърна и погледна. Откаченяка го нямаше.
— Господи — изстена Морели.
След това излезе в коридора и вкара Откаченяка в стаята, като го влачеше за яката. Това беше еквивалентът на ченгетата от Трентън на котка, влачеща малоумното си отроче за врата.
— Маце — поздрави ме Откаченяка.
Рейнджъра се изправи и ми подаде визитна картичка с име и адрес.
— Собственикът на белия кадилак — каза той, после облече черно кожено яке и излезе.
Господин Светски обноски.
Морели настани Откаченяка на стола пред телевизора, насочи пръст към него и му нареди да седи мирно. Повдигнах вежди учудено.
— Върши работа с Боб — обясни ми той, като пусна телевизора и ме побутна към спалнята. — Трябва да поговорим.
Имаше време, когато идеята да вляза в спалня с Морели ме плашеше страхотно. Сега обаче само зърната ми се втвърдяват.
— Какво става? — попитах и затворих вратата.
— Откаченяка ми каза, че днес си избрала булчинска рокля.
Затворих очи и се проснах на леглото.
— Направих го. Оставих се да ме подмамят — изстенах. — Пристигнаха мама и баба и преди да се усетя, вече бях в магазина на Тина, издокарана в сватбена рокля.
— Ще ми съобщиш, когато се женим, нали? Имам предвид, няма просто да се появиш в булчинска рокля на вратата ми и да кажеш, че ни очакват в църквата след час.
Седнах и го погледнах намръщено.
— Няма нужда да се заяждаш.