Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Ще си държим очите отворени на четири. Ако си права, сигурно става дума за някакво скално образувание.
— И аз така мисля. И накрая, дължа ви извинение.
— За какво?
— За една грешка.
— Кажи ми, че не е вярно.
Селма рядко допускаше грешки, и то само незначителни. Беше изключително прецизна в работата си.
— Малко съм объркала превода от немския военноморски архив. Волфганг Мюлер не е бил капитан на „Лотринген“. Бил е пасажер, също като Бьом. И също капитан на подводница: бил е назначен на миниподводница UM-77.
— Значи Бьом и Мюлер и техните подводници са били на борда на „Лотринген“, който прекосява Атлантическия океан, спира в Ръм Кей за презареждане и преоборудване…
— Това е думата, която морякът — Фрош — използва в блога си, нали?
— Да, преоборудване.
— Седмица по-късно подводницата на Бьом, UM-34, се оказва в река Покомоук, а „Лотринген“ е потопен. Което ни навежда на въпроса къде е подводницата на Мюлер, UM-77?
— Немските архиви я водят за изчезнала. Според американските военноморски архиви на борда на „Лотринген“ не е намерено нищо.
— Значи UM-77 вероятно е била изпратена на собствена мисия, подобна на тази на Бьом.
— Да — съгласи се Сам, — но има и трета възможност.
— Каква?
— Да е още тук. Озадачава ме думата „преоборудване“. „Лотринген“ е бил с дължина към четирийсет и пет метра, нали така?
— Горе-долу — потвърди Селма.
— За преоборудването на толкова голям кораб, са били нужни солидни съоръжения, които досега щяха да бъдат открити. Започвам да си мисля, че е ставало дума за миниподводниците. И ако сме прави, че мисията им е била строго секретна, нямало е как да го направят на открито — не и докато над тях летят хидроплани на американските Военноморски сили.
— Което означава…? — попита Реми.
— Че ще се занимаем с малко спелеология — отвърна Сам.
Приключиха с разтоварването на самолета, укрепиха го в пясъка и започнаха да се оглеждат за място за лагеруване. До смрачаване оставаха само няколко часа. Бяха тръгнали много рано сутринта.
— Имаме си конкурент — каза Реми, като посочи надолу по плажа.
Сам закри очи от слънцето и примижа.
— Е, това не се вижда всеки ден.
На четиристотин метра от тях, сгушена до края на гората по северния бряг на езерото, се виждаше наколна колиба с конусовиден сламен покрив и дъсчени стени. Приличаше на декор от холивудски филм. Между предните два стълба беше опънат хамак, от който висеше крак. Без да поглежда, човекът вдигна ръка за поздрав и се провикна:
— Ахой!
Сам и Реми се приближиха. Пред колибата се виждаше огнище. Около него бяха наслагани изхвърлени от морето трупи. Очевидно служеха за сядане.
— Добре дошли! — поздрави ги непознатият мъж.
Изглеждаше достолепен, жилав, с побеляла коса, добре оформена козя брадичка и искрящи сини очи.
— Не искахме да ви се натрапваме — каза Сам.
— Глупости! Тук скитниците са винаги добре дошли. Заповядайте, седнете.
Сам и Реми хвърлиха багажа си на пясъка и седнаха на трупите. Сам представи себе си и Реми на домакина, който отвърна простичко:
— Радвам се, че сте тук. Даже ще ви оставя имението. Време е да продължа нататък.
— Не си тръгвайте заради нас — притесни се Реми.
— Няма такова нещо, мила госпожо. Имам ангажимент в Порт Хенри. Няма да ме има няколко дни.
С тези думи мъжът изчезна между дърветата и след няколко секунди се появи, бутайки скутер.
— Вътре има рибарски прът, стръв, тенджери, тигани и прочее — каза той. — Чувствайте се като у дома си. На пода е капака за избата. Опитайте някоя бутилка.
Изпълнен с непонятно доверие към непознатия, Сам го попита:
— А да сте чували легенди за някаква тайна база наоколо?
— Нацистка база за подводници, нали?
— Именно.
Мъжът подпря скутера, после влезе в колибата и изнесе оттам нещо като квадратна ламарина с размер на тава. Подаде го на Сам.
— Това за вечеря ли е? — попита той.
— Това е хидро крило, синко. От много малка подводница, както изглежда.
— Къде го намерихте?
— В Либърти Рок, на север от Порт Бойд.
— Може би оттам трябва да почнем тогава.
— Намерих го в една лагуна. Предполагам, че е изхвърлено от подземна река. Тук, в източната част на острова, всички реки текат от юг на север. Проблемът е, че не са достатъчно силни да избутат друго, освен това крило.