Белия дявол — Синове

Мъжете на Венеция редееха в двестагодишната война с Отомания, но жените й… „Господи, жените й… Къде на този грешен свят има толкова изкушения, събрани на едно място!“

Зад кадифеното перде на верандата, през дългия светъл салон, постлан с копринени килими, зад огромната дъбова врата в очакване на освобождението си лежеше Алика, плувнала в пот, разплута като източна одалиска. Въпреки уличната глъч и скитащия по съседните балкони поглед Спидер чуваше суетнята около снаха си и едва потискаше досадата. Долу течаха сините води на канале Векио на път за канале Гранде и по-надолу през площада с катедралата към залива, ширнал тихите си води до самите крепостни степи на Републиката. Достатъчно беше да се изправи и да погледне на изток, за да види гората от голи мачти на стотиците галери, полюшващи се върху ленивите води на Адриатика. Наближаваше есента, скоро времето щеше да се обърне, да задухат остри, северни ветрове и от недрата на морето да се чуе Нептуновата въздишка. За тази година бяха свършили и войни, и търговски плавания. Венеция се прибираше зад стените си, за да се отдаде на дворцови сплетни, балове и разврат. Великият дож Корадо Орлани щеше да поведе флотата си срещу Турция чак през последното десетдневие на април, а дотогава, както се изразяваше Менон Скодели, щеше да цари женско време. Отрязала костеливата ръка на Инквизицията, изхвърлила йезуитите зад стените си, Републиката живееше в особена хармония на католицизъм и свободомислие, жените се молеха в собствени параклиси, изповядваха се всяка неделя, но това не им пречеше да изкарат на показ гърдите си, нито да афишират любовните си авантюри като част от престижния атрибут на всяка истинска дама. Притихнал като вълк около кошара, Спидер близо година тракаше зъби и с нервни тикове обръщаше гръб на изкушенията… а те го преследваха навсякъде, изникваха на всяка крачка, та дори и в къщата, която Менон му отстъпи и която беше на път да купи. Гледайки бременната, пристегната с корсети и колани Алика, Филип с нарастващ гняв се прибираше нощем в стаята си, вместо да се вмъкне при едно от двете момичета, които се грижеха за домакинството му и, ей богу, изглеждаха годни да задоволят и най-перфидните развратници, които вечер с факли в ръце се събираха на площада „Сан Марко“. Докато учеше езика, Филип Авалов избягваше тяхната компания, макар че венецианците уважаваха единствено личното богатство, а неговото беше повече от достатъчно, за да му осигури добър прием сред гражданите на Републиката. После, когато общуването престана да бъде проблем, циничното откровение и скудоумието на венецианската демократична аристокрация го отегчи така, че започна да се пита: „Къде съм попаднал? Сред жени в обществена баня или сред ято папагали?“ Спидер беше свикнал да напада жената, но не и да коментира контакта си с нея… Отношенията му се ограничиха до заклетия враг на дома му, вуйчо му Менон.