Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Какво казват всички? — попита Хелън, като се закова на място. И без друго подтичваха бавно, но Хелън имаше нужда от прям отговор. Застави Клеър да спре и да я погледне. — Какво казват? — повтори. Клеър въздъхна и й каза всичко.
— Че ти и Лукас сте се срещнали случайно на плажа точно преди началото на учебната година и сте спали заедно. Че той те е излъгал и ти е казал, че е само на почивка, за да не се налага да ти се обажда. Затова си се вбесила, като си го видяла в коридора, защото те е използвал, а ти си влюбена в него.
— Леле. Това е твърде драматично — каза Хелън, чувствайки се напълно незаинтересувана.
— Да, но вярно ли е? — попита Клеър с умоляващ поглед. Хелън въздъхна и обви ръка около нея, водейки я в бавен ход.
— Първо на първо, Лукас и аз дори не сме се срещали преди онзи ден в коридора, камо ли пък да сме спали заедно. Второ, щях да ти кажа, ако дори бях целунала друго момче след онзи провал с Мат в килера в седми клас. Трето, и вероятно най-важното, никога не съм била толкова близка с Гретхен, колкото съм с теб. Ти си най-добрата ми приятелка, Гиг. — Хелън я прегърна силно, докато Клеър се предаде и се усмихна. — Напоследък се държа странно, знам, и наистина съжалявам. С мен става нещо странно. Искам да ти разкажа всичко за това, но не мога, защото и аз още не го разбирам. Затова моля те, моля те, просто остани на моя страна, дори ако съм ядосана и нещастна през цялото време.
— Знаеш, че съм винаги на твоя страна, но искаш ли да бъда напълно честна? — Клеър спря отново и се обърна с лице към Хелън. — Знам, че от мен се очаква да ти казвам, че всичко ще се нареди и да ти наприказвам всичките тези насърчителни глупости, но не мога. Не мисля, че положението ще се подобри от само себе си и се тревожа за теб.
След тренировката на пистата Хелън отиде да поеме смяната си в магазина. Беше предложила да даде на Луис свободна вечер, така че дългият му уикенд, в който трябваше да работи в магазина, докато Кейт и Джери бяха в Бостън, щеше да започне с цяла нощ почивка.
Клиентите все още я гледаха странно, докато новината за нервния й срив се разпространяваше сред всички целогодишни обитатели на острова, но тя имаше твърде много работа, за да се разстройва от това. Докато свърши с чистенето и подготви всичко за Луис на сутринта, вече минаваше полунощ.
Имаше един миг, докато заключваше и тръгваше към „Пиги“, когато беше нащрек и се ослушваше за опасност, но той отмина, докато се изтегли на задна скорост от паркинга и потегли към къщи. Беше проявила предпазливост, но това нямаше значение. Тъкмо беше паркирала на автомобилната алея и вървеше към къщи, когато някой скочи върху нея.
Първото, което почувства, беше признателност. Поне кланът Делос беше изчакал Джери да замине благополучно, преди да дойдат да я убият. Жилеста ръка се обви около врата й, като едновременно с това я дръпна назад и я притисна надолу, докато Хелън падна на колене. Дишането й беше прекъснато и беше превита напред по такъв начин, че не виждаше нищо от човека зад гърба си. Запита се кой ли беше спечелил целия този спор от типа: „Тя е моя“. Лукас или Хектор? От липсата на кислород пред погледа й заплуваха бели и сини петна. После си представи как баща й се прибира у дома, за да открие мъртвото й тяло на алеята за коли и разбра, че колкото и голямо числено превъзходство да имаха над нея, трябваше да окаже съпротива. Не можеше да позволи той да изгуби още един любим човек. Никога нямаше да го преживее.
Хелън сви ръка и заби лакът в слънчевия сплит на нападателя си с всяка капчица сила, която й беше останала. Чу как човекът си пое въздух през зъби, а след това почувства как я изпуска. Задните части на дланите й застъргаха по земята, когато възпря стремглавото си падане напред. Пое си два пъти дълбоко въздух, преди да вдигне очи, изненадана, че никой от останалите не се беше намесил да я възпре.
Лукас се взираше надолу към нея, дясната му ръка беше протегната и стискаше тениската на Хелън. Странно, Хектор гледаше през рамо — далече от Хелън. Тя едва имаше време да отбележи този факт, преди Лукас да проговори. Щом го направи, Фуриите започнаха да надават вопли зад него. Хелън се зачуди защо им беше трябвало толкова време да се появят, но не й се отдаде шанс да се замисли върху това.
— Джейсън! Ариадна! Доведете я жива — нареди той, подчертавайки думата жива, докато гледаше остро към Хектор. Близнаците потеглиха в същата посока, накъдето гледаше Хектор. Хелън се възползва от този момент, за да скочи и да хукне да се спасява.