Изкуплението на Атлантида

- Тогава ми позволи да дишам вместо теб.

Той сведе глава и пое устните й в една груба, почти отчаяна целувка. Горещината препускаше в нея със силата на породен от светкавица в гората огън, а тя се вкопчи в раменете му, щом коленете й се подкосиха. Нищо друго освен това да продължи да я целува и поглъща устните й със своите, не беше от значение. Експлозия от чисти усещания препускаше из тялото й, правейки кожата й твърде чувствителна. Искаше да се държи за него; да пропълзи в него, да язди горещото му твърдо тяло, докато отчаяното й желание не бъде заситено.

Ненадейно осъзна, че се отърква в тялото му като котка; шокирана и малко уплашена от ненаситния си глад, мигновено се отдръпна от него.

- Бренан - прошепна тя, но той продължи да я целува. Врата, лицето, сетне отново устните й. Постави ръце на гърдите му и го избута, като проговори малко по-високо. - Бренан! Спри!

Той престана да я целува, но въпреки това я държеше в прегръдките си макар и по-свободно, а след минути си пое няколко дълбоки и накъсани вдишвания.

- Не съм сигурен, че ще преживея повторно събиране с теб, след като повече от две минути сме били далече един от друг - призна най-накрая. - Съжалявам, че продължавам да ти налитам като неопитен хлапак.

Тя поклати глава.

- Не зная защо това продължава да се случва, но определено е взаимно.

Бавна и опасна усмивка разтегли устните му, след която коленете й я предадоха. Този мъж бе чистото въплъщение на изкушението.

- Ако знаех, че емоциите ще застрашават самоконтрола ми, не съм сигурен дали щях да желая да ги изпитвам отново. И все пак съм готов да рискувам всичко, за да те държа в прегръдките си. По този начин ли се чувстват хората през цялото време? Ако е така, как оцелявате?

Тя понечи да отговори, но преди това трябваше да се опита да преглътне, въпреки буцата, загнездила се в гърлото й и чак тогава можеше да е в състояние да му отвърне.

- Не. Искам да кажа, да - каза с дрезгав глас. - И при мен е така, когато съм около теб, чувствата заплашват контрола ми, но ние имаме работа за вършене, а всичко е толкова сложно и...

- Да тръгваме, тогава. Трябва да сменя дрехите си и да облека нещо по-официално. Вярвам, че случаят изисква смокинг.

Той я пусна, а безизразното му лице по никакъв начин не издаваше това, което преди минути сподели, че изпитва.

Изкусен номер.

Тя се опита да направи същото, но успехът й бе под въпрос, след като все още трепереше.

- Да. Освен едно: къде отиваме?

- Саможивият милиардер, който е дарил половин милион с опцията за повече в името на определена кауза, вероятно има апартамент в хотела, резервиран на негово име - отвърна сериозно. - Би ли проверила, дали случаят е такъв?

Без да се доверява ненапълно на собствения си глас, Тиарнан кимна и се насочи към телефона на бюрото, и се усмихна, когато хвана Бренан да прокарва грубата си ръка през косата си.

Беше казал, че би рискувал всичко, за да я държи в прегръдките си. Тя вдигна слушалката на телефона и една напълно непозната за нея топлина обля тялото й. Топлина, която й напомняше за дома.