Изкуплението на Атлантида

Тиарнан премигна.

- Какво? На какво се смееш?

- Учени, които се надценяват.

Тя сви вежди, но не задълба в темата.

- Може поне да се обърнеш с гръб, докато се преобличам -скастри го Тиарнан, като хвърли раницата си на леглото. - Убедена съм, че няма да отнеме много време, за да активира проклятието. -

Седна на ръба на леглото и събу обувките си. - Нали?

Умът му внезапно зацикли при гледката на Тиарнан, седнала на леглото, което току-що бе отписал.

- Какво?

Тя отпусна и другия си крак на пода и му хвърли раздразнен поглед.

- Преобличане. Ти. Аз. Да си обърнем гръб? Разбра ли?

- Преобличане?

Тиарнан въздъхна.

- Добре. Какво се върти в побъркания ти атлантски ум?

Бренан затвори очи. Нищо друго не можеше да му помогне. Единственият начин да върне контрола върху способността си да говори, бе да не вижда жената, която Посейдон бе обявил за неговата истинска половинка, да седи на леглото му

Неговото легло.

Неговата жена.

Той стисна очи още по-силно и започна да си тананика.

- Побъркваш ме, но... чакай. Това ли е планът ти? Добре, стой така в следващите две минути.

Той чу шумолене, а образите, зародили се в ума му, докато тя сваляше дрехите си, бяха твърде неустоими, за да ги понесе. Осмели се съвсем леко да отвори очи и моментално бе възнаграден, щом съзря меката копринена кожа на гърба на Тиарнан, докато тя нахлузваше великолепен плат с цвят на раздробени рубини през главата си. Младата жена приглади роклята и я нагласи, сетне се обърна и го хвана да изпива с поглед гледката, която се разкриваше пред него.

- Ти трябваше да затвориш очи - обвини го тя.

Бренан поклати глава.

- Дори в мечтите на боговете не би могла да бъдеш по-красива. Никога доброволно не бих пропуснал възможността да съзерцавам тялото ти, без значение дали то е облечено, или не.

Той я гледаше с възхита, докато розова руменина обгърна страните й.

- Притесняваш ли се, когато чуваш, че си красива?

- Не. Благодаря ти за комплимента. Това, което ме притеснява, е че имаме работа за вършене, а говорим за голотата на телата си. - Тя скръсти ръце пред твърде откритите си гърди, едва покрити от копринената материя. - Обличай се или ще отида сама.

- Ще си облечена с това? В стая, пълна с мъже?

На мига непознати до този момент ярост и ревност си проправиха изгарящ път през тялото му, и на него му се прииска да забие юмрук в стената. Или в нечии лице. Във всеки, който би дръзнал да се зазяпа в гърдите или невъзможно дългите й крака в тази твърде прилепнала дреха.

Тиарнан присви очи.

- Ще нося каквото си пожелая. Давам ти две минути да се приготвиш, иначе тръгвам сама.

Докато тя за пореден път тършуваше из чантата, успя да извади червилото си и след това се вгледа в Бренан.

- Още ли стоиш там? Остава ти минута и петдесет и пет секунди. По-добре ще е да повярваш, че изобщо не се шегувам. Размърдай се, най-накрая.

Той й повярва и се размърда.

Лукас се бе погрижил за подходящото облекло, така че воинът набързо се преоблече в смокинга, който висеше в гардероба, като нямаше куража да погледне зад себе си, за да се увери, че тя все още го наблюдаваше. Тиарнан трябваше да му помогне с непонятната за него вратовръзка, а той отново се зае с упражненията за дишане, докато нежните й ръце докосваха врата му. Това бе единственият начин да се възпре да не просне сладкия й задник на така приканващото легло и да прекара остатъка на нощта в изследване на релефа на всяка нейна пищна извивка.