Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Орион изпъшка:
— В крайна сметка ще имаме нужда от тази вечност. По произход ли? От Нюфаундленд съм. Виж, историята на живота ми е наистина заплетена и сложна, затова по-добре първо да си намерим някакво укритие, преди да ни открие някоя противна твар.
— По този въпрос — вметна Хелън, когато обърнаха гръб на несъществуващото море и се отправиха към гъсто обрасъл участък с раздърпана блатна трева. — Защо става така, че всеки път, когато сме заедно, попадаш между челюстите на някое отвратително чудовище?
— Клонката на Еней — каза той и посочи ярката златна гривна около китката си. — Изработил я е един от моите предци, от дърво с голяма магическа сила, което расте в периферията на подземния свят, и за мое нещастие, привлича чудовищата така, както барбекюто привлича насекомите.
— Тогава защо не я свалиш? — попита Хелън, сякаш това бе най-логичното заключение.
— Защото вие Ваше Височество Единствената Избраница, можете да слизате тук, когато си пожелаете. — Той раздели няколко високи тръстики, за да може тя да пристъпи между тях. Хелън се готвеше да оспори този довод, но не получи шанс. — Докато аз имам нужда от Клонката, за да отварям портите между световете. Ако не беше у мен, точно сега щях да се лутам из система от пещери в Масачузетс. Напълно объркан.
— Пещера ли? — попита Хелън, като си спомни, че Орион беше споменавал това и преди. — Входът към Подземния свят се намира в пещера в Масачузетс! — запита тя невярващо. Орион й се усмихна и обясни.
— Има стотици, може би хиляди порти към Подземния свят, разпръснати по целия свят. Повечето от тях се намират на онези наистина студени места в дъното на пещерите. Те са „междинни“ места, които се превръщат във входове към Подземния свят само с помощта на някакъв ключ. Доколкото знам, Клонката е единствената останала реликва, която може да го прави, и тъй като съм наследник на Еней, аз съм кажи-речи единственият човек, който може да я използва.
Това звучеше логично на Хелън. Тя носеше пояса, древна реликва от богинята Афродита, и само жените, родени в Династията на Атрей, можеха да си служат с него.
— Но аз си мислех, че тук магията не действа — каза Хелън, като докосна автоматично сърцевидния си медальон. Знаеше, че магията на пояса на Афродита не действа в Подземния свят, иначе тя никога нямаше да бъде наранена тук, а тя получаваше наранявания почти всеки път, когато слизаше.
— Само магията на Подземния свят действа в него — отвърна Орион. — Това е вселена, различна от нашата, и има свои собствени правила. Трябва да си го забелязала. Дори нямаме силите си на Потомци тук долу.
— Да, това съм го забелязала — каза Хелън. Заинтригуван от намека в интонацията й, Орион й хвърли поглед, докато тъпчеше високата растителност, за да направи пътека. Спря, за да помисли, а след това се засмя, когато проумя какво иска да каже Хелън.
— Адската хрътка! Ти просто стоеше там с объркано изражение!
Раменете на Хелън се затресоха от смутен смях:
— Не знаех какво да правя! Не знам как да се бия без мълниите си!
— Застина, сякаш имаше астматичен пристъп или нещо подобно — изкиска се той. — За секунда си помислих, че трябва да си поговоря с Дафна, дали да нося резервен инхалатор…
Той млъкна рязко, когато забеляза колко бързо се промени настроението на Хелън при споменаването на майка й. Беше й омразно как той можеше просто да я нарича „Дафна“ ей така, сякаш бяха най-добри приятели или нещо подобно.
— Значи е толкова зле, а? — попита той след един миг напрегнато мълчание.
— Не знам какво имаш предвид — отвърна Хелън гневно и монотонно. Обърна се, с намерението да си проправи сама път през високите тръстики, но Орион положи длан на рамото й и я обърна отново.
— Аз също съм Скитник — каза меко. — Знам какво е да мразиш семейството си.
Гневът на Хелън се изпари при вида на тъжните му очи. Едната й ръка посегна да го докосне и тя трябваше рязко да я отдръпне обратно в последната секунда. Беше забравила за миг, че към Скитниците като нея може да предяви претенции само една Династия. Половината роднини на Орион щяха да изпитват подтик да го убият, ако го срещнеха, което със сигурност щеше да се случи. Фуриите действаха като магнити, привличайки противоположните страни една към друга, докато накрая се сблъскат. Хелън беше скрита на миниатюрен остров, а Тиванската Династия въпреки това я беше намерила: можеше само да предполага, че нещо подобно се бе случило и на Орион.