Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— На кого пращаш съобщение? — попита Клеър любопитно.
„Забрави ли ме ве4е? От4аян съм.“ — гласеше отговорът.
Умно — помисли си Хелън. Толкова умно, че тя реши да рискува.
„От4аян? Защото имаш 4 фамилии имена ли?“ — попита в отговор Хелън и по лицето й се прокрадна слаба усмивка, а в стомаха й запърха странно едра пеперуда.
— Лени? Какво става? — Клеър хвана ръката на Хелън над лакътя и я задърпа по коридора към столовата за обяд.
— Мисля, че може да е онзи тип Орион — онзи младеж, когото срещнах в Подземния свят. Просто не знам как. Изобщо не съм му давала номера си — промърмори Хелън.
Клеър благополучно преведе Хелън през закусвалнята, докато тя се взираше с упорита решителност в екрана на телефона си. Ако това беше номер, Хелън знаеше, че може да издаде Орион, но трябваше да подложи на проверка мистериозния подател и да разбере със сигурност. Ако някой непознат имаше номера й, това можеше да не е безопасно и за нея. Най-после дойде отговор.
„Ха! 4 имена, но само 1 връхна дреха. Замръзвам! Ще се срещнем ли дове4ера?“ — написа Орион, и сега Хелън беше сигурна, че от другата страна на линията е именно той. Невъзможно беше някой друг, освен Орион да знае за якето, което тя, без да иска, беше откраднала от него, и с което после беше спала… Хелън дори не беше успяла да разкаже за това на Клеър.
„Разбира се. Дове4ера. Аз поне няма да те вържа“ — отговори тя. Осъзна, че последната реплика беше заядлива, още щом я изпрати, и отчаяно й се прииска да можеше да я грабне от въздуха, преди да стигне до него. Беше чакала с часове. Не че смяташе срещата с Орион за любовна. Въпросът беше, че за пръв път беше чакала момче, което не се появи. Усещането не беше върхът на сладоледа.
„Хей, не е честно. Не можех да отида в пещерите снощи. Изпит днес.“ — позабави се отговорът на Орион.
Пещери ли? — зачуди се Хелън. Изпитваше малко по-голямо облекчение, отколкото трябваше, от факта, че той имаше такова основателно извинение, но вместо да спре и да се опита да проумее защо, тя реши да се придържа първо към най-важните неща. Като това, как я беше открил Орион.
„Откъде взе номера ми?“ — написа Хелън, докато Клеър я бутна в обичайното й място и започна да разопакова обяда й.
„Дафна“.
„Какво? Кога?“ — Палците на Хелън натискаха клавишите толкова силно, че трябваше да си напомни да се успокои, преди да счупи телефона.
„Ъъ… май преди 5 минути? Трябва да вървя“.
„ГОВОРИ ли с нея?“
Хелън зачака, като се взираше в екрана с отворена уста, но когато не получи незабавен отговор, разбра, че разговорът е приключил.
— Орион, значи, а? — попита Клеър с присвити устни. — Не ми каза, че си научила името му.
— Е, ти така и не попита отново за него.
— Съжалявам — каза Клеър, знаейки, че е оплескала нещата. Бях затормозена — да се измъквам от Касандра и Джейсън, да търся онзи свитък. Е, какво стана?
— Говорихме. — Хелън отхапа разсеяно от сандвича, който Клеър беше сложила в ръката й.
Имаше да зададе дузина въпроси на Орион, но знаеше, че ще трябва да почака до нощес, за да получи отговори. Първият въпрос беше защо Дафна отговаря на неговите обаждания, а на нейните — не. Орион беше казал, че е познавал Дафна цял живот. Може би двамата бяха наистина близки. По-близки, отколкото беше Дафна с родната си дъщеря? Хелън нямаше представа как се чувства заради това.
— Ще ми разкажеш ли за този Орион, или се предполага просто да седя тук и да те гледам как дъвчеш? — попита Клеър с повдигнати вежди. — И защо си толкова кисела?
— Не съм кисела!
— Тогава защо се мръщиш?
— Просто не знам какво да мисля за всичко това!
— Кое всичко? — почти изкрещя Клеър от раздразнение.
Хелън отново се сблъска с истината, че имаше много неща, които тя и Клеър вече не споделяха една с друга.
Като говореше възможно най-бързо и тихо, за да може да разкаже цялата история преди края на обяда, Хелън разказа на Клеър всичко за това как Орион се беше опитал да я издърпа от подвижните пясъци първия път. После описа златния клон върху ръката на Орион, факта, че той вече на два пъти изглежда отбиваше някакво нападение от адски чудовища, каквото тя не беше виждала никога там долу, и как я беше предпазил по време на едно от тези нападения.