Безсънна (Търсачът в дълбините)

Щеше да каже на Мат за Орион, но забеляза, че Зак се е втренчил в нея, и реши да изчака до вечерта, за да разкаже на всички заедно. Звънецът би и сложи край на разговора. Хелън тръгна за първия си час, като се питаше какво беше чул Зак и колко от чутото щеше да успее да разбере.

Орион не се свърза отново с Хелън чак до обяд, а когато го направи, изпращаше само малки части от думи от рода на „ззз“, и „тако“ и „Я20“. Хелън можеше да го разбере. Не знаеше колко време бяха прекарали двамата с Орион в Подземния свят предната нощ, но както обикновено преживяването я беше оставило уморена, гладна и невероятно жадна. Поне сега в живота й имаше някой, който знаеше какво наистина преживява тя там долу. Попита го как е успял да се измъкне от ада все още цял, но отговорът му беше: „Ще ми изтръпне палецът от писане“. След това Хелън предположи, че той или планираше да й разкаже лично, или че изобщо искаше да избегне преразказа на станалото, затова го остави на мира.

Тази вечер Касандра се съгласи да посвети Мат, Клеър, Джейсън и Ариадна на арената, с Кастор, Палас, Хелън и Лукас като свидетели. Издекламира няколко думи на древногръцки, но като изгаряше няколко смолисти парчета дърво в бронзово приспособление с форма на диск, за което Джейсън й каза, че се наричало „мангал“. После Кастор извади кафез, пълен с птички, които започнаха да чуруликат в мига, щом им махнаха покривалото.

— Чакайте, тези за какво са? — попита Клеър с глас, граничещ с писък.

— Просто се радвай, че церемонията не изискваше нещо голямо, например кон или крава — подметна Джейсън като странична реплика към нея. Не се шегуваше.

Касандра се поклони тържествено на баща си и поднесе ръце като блюдо. Кастор извади миниатюрен нож от колана си и го положи върху дланта на Касандра. Когато го направи, тя засия в яркозелено, пурпурно и синьо с ледените нюанси на неизчислимо старата, тройна аура на Оракула. Обсебена от трите Богини на съдбата, Касандра се обърна към Мат и поднесе ножа първо на него.

— Отрежи главата на жертвеното животно и хвърли трупа в огъня, простосмъртни. Сметнато бе, че си достоен — изрекоха напевно трите гласа със зловещо хармоничен красив тон.

След миг колебание Мат пъхна ръка в клетката и стисна една съпротивляваща се птица в едната си ръка, а с другата взе малкия нож. В светлината на огъня Хелън видя, че лицето на Мат е маска от отвращение, а ръцете му трепереха ужасно, докато режеше.

За щастие, той не се поколеба и жертвоприношението мина бързо. Ариадна и Джейсън последваха Мат умело, сякаш бяха правили подобно нещо и преди — което, предположи Хелън, вероятно беше така. Единствено Клеър се изплаши и Джейсън трябваше да държи ръцете й през цялото време.

След като и четиримата бяха посветени, Богините на съдбата побързаха да напуснат Касандра, а огънят угасна, сякаш залят с кофа вода. Касандра се препъна за миг, подпря се на Лукас, за да запази равновесие, а после най-сетне успя да застане изправена.