Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Във всеки случай майка ти е спасила живота на мнозина, включително моя, и сега може да бъде с всеки член, на която и да е Династия. Затова е начело на Скитниците и Прокудениците.
Челюстта на Хелън увисна. Майка й беше героиня? Нейната съмнителна, ненадеждна, лъжлива майка — онази, която Хелън дори не можеше да си спомни — беше някаква спасителка на Потомците? Ако това беше вярно, тогава имаше нещо нередно или във вселената, или в начина, по който Хелън я разбираше.
— Слушай, част от причината, поради която ти разказах всичко това, беше, защото си мислех, че може би ще ти стане по-лесно да простиш на Дафна, ако го направя. А, моля те, имай ми доверие в това отношение — трябва да простиш на майка си, Хелън. Не заради нея, а заради себе си.
— Защо защитаваш Дафна? — попита го Хелън подозрително. Помисли си за влиянието на пояса на Афродита и се запита дали Дафна го контролираше. — Тя ли те помоли да ми кажеш всички тези неща?
— Не! Разбираш погрешно това, което аз… Дафна никога не ме е молила да казвам нищо — заекна той. Хелън изсумтя подигравателно, което го възпря да продължи. Отново беше ядосана, но не знаеше точно защо. Незнанието я разгневи още повече. Тя го подмина с тежки гневни стъпки и тръгна да излиза от плевелите.
Хелън се провря през високата трева и започна да се изкачва по стръмен хълм, осеян с останките от порутен средновековен замък. Докато минаваше с бързи гневни крачки покрай каменно стълбище, което свършваше рязко във въздуха, Хелън се запита защо беше толкова разгневена. Осъзна, че причината не беше само една. Няколко неща я вбесяваха едновременно и сега беше изправена пред всичките наведнъж.
Първо, Дафна беше изпратила Орион в Подземния свят, без да си направи труда да спомене за това. Второ, Касандра възпираше Клеър и Мат да й помогнат, когато именно задникът на Хелън се влачеше всяка нощ през Подземния свят, а не този на Касандра. А Лукас… как можеше да се отнася така ужасно към нея? Дори и да я мразеше, как можеше да й причинява това? За пръв път Хелън се почувства разгневена, а не съкрушена от това, което той беше направил.
Докато крачеше гневно, изкарвайки чувствата си върху земята, Хелън осъзна, че бе разгневена най-вече на себе си. Беше толкова парализирана от тъга, че бе престанала да прави избори. Беше се оставила да се носи по течението като безпомощно перце. Това трябваше да приключи.
Когато остана без дъх от изкачването по стръмния склон с главоломно темпо, Хелън се подпря на масивен, обрасъл с мъх гранитен блок, който някога бе представлявал част от външната стена на покриващия се с плесен замък. Рязко се завъртя, за да подложи на безмилостен разпит Орион, който се мъчеше да не изостава зад нея.
— Знаеш ли въобще защо си тук? — озъби се тя.
— Тук съм, за да помогна — изрече той през задъханите вдишвания.
— Каза ми, че те е изпратила майка ми. Знаеш ли какво представлява поясът на Афродита?
— Син на Афродита, между другото — каза той, като посочи към себе си. — Поясът на Афродита не ми действа. Дафна може да влияе само на сърцата. Аз мога да ги контролирам.
— О, просто върхът. Това наистина е ужасяваща сила — промърмори Хелън, за миг отклонена от темата. — Но въпреки това изглеждаш ужасно готов да правиш каквото ти нареди Дафна. Омагьосала ли те е с нещо?
— Не! Не съм тук заради Дафна, лудо момиче такова! Тук съм, защото мисля, че това, което ти се опитваш да направиш, е удивително, и вероятно най-важното нещо, което някой Потомък е правил от Троянската война насам! Фуриите унищожиха семейството ми, и няма нещо, което да искам повече от това, да им попреча да причинят това на някого друг. Ти си Търсачът в дълбините, и това е твоя задача, но си смущаващо лош боец без силите си. Тук съм, за да те измъквам от всяка смрадлива дупка, в която падаш, така че наистина да доживееш да изпълниш истинската си задача!
Хелън рязко затвори уста. Беше очевидно, че Орион говори честно. Нямаше скрити планове, макар тя все още да подозираше, че Дафна има такива. Всъщност, колкото по-дълбоко се вглеждаше Хелън в очите му, толкова по-силно се убеждаваше, че той би направил всичко, за да й помогне да спре Фуриите.
Клонката на Еней привличаше чудовищата като магнит, но тя виждаше, че Орион имаше нужда да й помага по всеки възможен начин, иначе щеше да полудее, стоейки отстрани. А Хелън знаеше, че ще полудее от мъка, ако трябваше да прави това сама. Имаше нужда от помощ, а Орион имаше нужда да оказва тази помощ — в известно отношение всичко беше идеално.