Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Нима ме мразиш толкова много? — попита той, изпълнен със страхопочитание, че Дафна би обвързала живота си с неговия, дори и това да водеше до смърт. Още пазачи пристигнаха и заблъскаха по вратата, но Тантал не им обърна особено внимание.
— Не. Толкова много обичах Аякс и все още го обичам. — Тя забеляза с наслада колко дълбоко бе наранен Тантал, че все още обича друг повече от него. — Сега ми кажи, какво искаш от Хелън?
— Каквото искаш и ти, моя любов, моя богиньо, моя бъдеща кралице на Атлантида — изрече напевно Тантал, безпомощен, когато отново попадна под магията на това лице. Пазачите започнаха да разбиват укрепената със стомана и бетон врата и Дафна бе принудена да се отдръпне назад от Тантал.
— А какво искам аз? — попита тя и очите й се стрелнаха към дебелите шейсет сантиметра стени на стаята, търсейки резервен път за бягство. Нямаше такъв.
Дафна погледна през закътания прозорец зад гърба си към отвесната стена, спускаща се към океана. Вдигна поглед, като се надяваше да намери начин да се изкатери и да се прехвърли през оградения с парапет покрив на цитаделата, но надвисналата част на стената й пречеше. Не можеше да лети като Хелън.
Освен това не можеше да плува. Времето й изтичаше, но трябваше да чуе какво още има да каже Тантал, преди да скочи от прозореца и да се опита да не се удави. Погледна гневно Тантал и призова последните си искри, за да го сплаши и да го принуди да говори. Той й се усмихна тъжно, сякаш беше по-огорчен да види, че тя се готви да го напусне, отколкото, че застрашаваше живота му.
— Искам Хелън да успее в Подземния свят и да освободи всички ни от Фуриите — най-сетне отвърна той, като посочи луксозния затвор, в който беше принуден да живее като Прокуденик. — Тя е единствената ми надежда.
Да му се не види! — изруга Орион гръмогласно, като се сниши инстинктивно и с препъване отстъпи встрани. — Когато се спуснеш, просто се появяваш ей така, от нищото?
Стояха върху някаква противна част от солените низини, обграждащи море, до което Хелън никога не беше успявала да се добере, и поради това подозираше, че то не съществува наистина. Просто още една очарователна отличителна черта на ада — обещаваше пейзаж, който никога не предоставяше. Хелън погледна паникьосаното лице на Орион и осъзна, че на практика се беше материализирала в задния му джоб.
— Съжалявам! — възкликна тя глуповато. — Нямах намерение да се приближавам толкова.
— Това е наистина стряскащо! Няма ли начин да ме предупредиш предварително? — Орион още се държеше за гърдите, но беше започнал и да се смее леко, и звукът беше заразителен.
— Не мисля — Хелън изрече думите, кискайки се. Кикотът беше нервен и тя се опита да пренебрегне този факт. Наистина беше разтревожена, че той няма да се появи, и малко по-щастлива от очакваното, че го беше направил.
— Хей, може и да съм ти изкарала акъла от страх, но поне се сетих да ти донеса якето. — Тя присви рамене и ги измъкна изпод яката, като наведе лице, за да скрие развълнуваното си изчервяване.
— Така ли? И какво ще облечеш? — попита той, като измери със скептичен поглед голите й ръце. Хелън спря насред движението. Беше забравила да облече собственото си яке под неговото и остана само по тениска.
— Ъм… А?
— Просто го задръж засега — каза той, като клатеше глава, сякаш беше очаквал това. — Обаче по-добре си ми дай портфейла.
— Ще ти върна якето в края на нощта — обеща тя, като му подаде портфейла.
— Не се съмнявам.
— Ще го върна!
— Виж, наистина ли искаш да спорим цяла нощ за това, дали момичетата някога връщат дрехите, които вземат назаем от момчета? Защото доколкото съм забелязал, една нощ може да бъде истинска вечност тук долу.
Хелън се ухили. Трябваше да си напомни, че не знаеше почти нищо за този тип, защото започваше да й се струва, че се познават от години.
— Кой си ти? — попита тя, като се опита да не звучи прекалено изплашена. Никога преди не беше срещала някой като Орион. Той очевидно беше точно толкова жилав и опасен, колкото и момчетата Делос, но и толкова различен. Понякога момчетата Делос се държаха малко високомерно, но Орион беше практичен и земен, дори смирен. — Откъде идваш?