Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Ти и семейството ти успяхте ли да намерите начин да заобиколите Фуриите? Нали знаеш, както направих аз със семейство Делос? — попита тя тихо. Хелън не искаше да изрича конкретно името на Лукас или да разказва как двамата бяха паднали и се бяха спасили взаимно, просто се надяваше, че Дафна е осведомила Орион за някои части от миналото й.
— Не — каза той сковано, разбирайки веднага какво имаше предвид Хелън. — Все още имам кръвен дълг към Династията на майка ми — Римската Династия.
— Но поне можеш да бъдеш с нея, нали? — попита колебливо Хелън.
— Не, не мога — заяви той категорично. Хелън си спомни, че той беше Глава на Римската Династия, а не Наследникът. Сигурно беше наследил титлата на майка си, когато тя беше умряла.
— Значи за теб са предявили претенции от страна на баща ти? Династията на Атина? — попита тя, правейки опит да отклони разговора от темата за майка му.
— Точно така — каза той, като се извърна от нея, за да прекрати поредицата от въпроси.
— Хей, съжалявам, но просто се опитвам да си изясня това. Ти пръв повдигна този въпрос за семействата. Като попита за майка ми.
— Права си, аз го повдигнах. — Орион вдигна ръце и издаде звук на безсилно раздразнение. — Бива ме в слушането, не в говоренето, и нямам представа какво чувстваш точно сега, защото не притежавам силите си. Не мога да прочета какво става в сърцето ти и това ме подлудява. — Той поклати глава в отговор на някаква мисъл. — Предполагам, че така се чувстват нормалните хора, а? Наистина е плашещо, така че ми дай една секунда, става ли?
— Става. — Хелън не можеше да го погледне. Нямаше си пълно доверие в присъствието на Орион.
— Ще започна отначало — каза той, сякаш я предупреждаваше. Хелън кимна и откри, че отново се смее нервно.
— Добре. Започни този път от началото. — Хелън овладя гласа си, като се опита да не звучи твърде развеселено. Беше дразнещо.
— Така. Ето. Аз съм Глава на Римската Династия, но тъй като към мен е предявила претенции Атинската Династия, Римската Династия ме преследва от деня, в който съм се родил. По други много сложни и заплетени причини обаче, Атинската Династия също не ме е приела. — Орион погледна Хелън, сякаш се заставяше да скочи от стръмна скала. — Когато бях на десет, баща ми, Дедал, стана Прокуденик, защитавайки ме от братовчедите ми. Трябваше да убие един от синовете на родния си брат, за да ме предпази. Оттогава не мога дори да се доближа до него. Фуриите ни принуждават да се опитваме да убием…
Да. — Хелън го прекъсна бързо, за да не му се налага да изрича какво се бе опитал да направи. Орион й кимна, благодарейки й безмълвно, че го е спряла.
Представата как се опитва да убие Джери проблесна бързо през ума на Хелън и тя я отблъсна, неспособна да понесе мисълта да нападне собствения си баща.
— Всичките ми роднини ме искат мъртъв по една или друга причина, и заради това през по-голямата част от живота си се крия. Така че, съжалявам, че бях толкова груб с теб, но не ми е лесно да откровенича така, защото… ами, за мен обикновено е фатално да се сближавам с някого.
— Съвсем сам си от десетгодишен ли? — попита Хелън приглушено, все още неспособна да проумее всичко, което й беше разказал. — Бягаш от двете страни на семейството си?
— И крия от Стоте братовчеди факта, че съществувам. — Орион гледаше към земята, за да скрие мрачното изражение в очите си. — Дафна ми помага, когато може. Тя беше там първия път, когато Атинската Династия дойде да ме убие. Опита се да помогне на татко и ми спаси живота. С това изплати своята част от кръвния си дълг към моята Династия, макар че аз все още съм длъжник на Династията на Атрей. Дафна нищо от това ли не ти е разказала?
— Както казах, с майка ми не си говорим много. — Прекалено ни беше да си мисли, че Дафна трябваше да я предупреди за това? Нещо все още притесняваше Хелън. — Как изобщо е открила теб и баща ти?
— Дафна си е поставила за мисия да помага на Скитниците и Прокудениците вече от сигурно двайсет години. Пътувала е по цял свят и тъй като Фуриите привличат Потомците едни към други, винаги, когато е откривала Потомък, е откривала и сблъсък. Тя има цял куп удивителни истории. Не мога да повярвам, че никога не ти е разказвала нищо от това.
Но, разбира се, Хелън не знаеше за какво говори Орион. Не знаеше почти нищо за Бет Смит Хамилтън, своята предполагаема майка, и дори още по-малко за Дафна Атрей.